Когато истерията ми премина, Крисчън нежно вдигна ръката ми от лицето ми. Погледнах го.
Той се наведе над мен. Устните му бяха извити в усмивка, но очите му бяха пламтящо сиви, може би наранени. «О, не!»
Крисчън внимателно избърса една сълза с опакото на дланта си.
— Смешно ли ви се струва моето предложение, госпожице Стийл?
«О, моят Петдесет нюанса!» Протегнах ръка и нежно го погалих по бузата, наслаждавах се на усещането на наболата му брада под пръстите ми. Господи, обичах този човек.
— Господин Грей… Крисчън. Твоята способност да избереш точния момент несъмнено е… — Думите ми изневериха и можех само да го гледам.
Той ми се усмихна, но бръчиците около очите му ми показваха, че го боли. Това ми подейства отрезвяващо.
— Дълбоко ме наскърбяваш, Ана. Ще се омъжиш ли за мен?
Надигнах се, седнах и се наведох към него, сложих ръце върху коленете му. Вперих очи в прекрасното му лице.
— Крисчън, днес се срещнах с побърканата ти бивша, която имаше револвер, бях изхвърлена от квартирата си, ти стовари отгоре ми цялата си ядрена мощ…
Крисчън понечи да каже нещо, но аз вдигнах ръка и той покорно затвори уста.
— Ти току-що ми разкри някои откровено смайващи неща за себе си, а сега ме молиш да се омъжа за теб.
Крисчън завъртя глава, сякаш анализираше фактите. Беше му забавно. И слава богу.
— Да, мисля, че това е справедливо и вярно обобщение на ситуацията. — Каза го малко иронично.
Поклатих глава.
— Къде остана отлагането на задоволяването?
— Преодолях го и сега съм убеден привърженик на моменталното задоволяване. Използвай момента, Ана — прошепна той.
— Виж, Крисчън, познавам те от около три минути и трябва да науча още много неща за теб. Пила съм повече, отколкото трябва, гладна съм, уморена съм и искам да си легна. Трябва да обмисля твоето предложение, също както обмислих онзи договор, който ми даде. И… — стиснах устни, за да му покажа недоволството си, но и за да облекча напрежението — то не беше особено романтично.
— Основателни аргументи, както винаги, госпожице Стийл. — Гласът му прозвуча облекчено. — Това не е «не», нали?
Въздъхнах.
— Не, господин Грей, не е «не», обаче не е и «да». Правиш го само защото си уплашен и ми нямаш доверие.
— Не, правя го, защото най-после срещнах жена, с която искам да прекарам остатъка от живота си.
«О!» Сърцето ми за миг спря и вътрешно се разтопих. Как можеше да казва толкова романтични неща във възможно най-шантави ситуации? Зяпнах го изумено.
— Никога не съм смятал, че ще ми се случи — прибави той. Лицето му излъчваше чиста и неподправена искреност.
Продължавах да го зяпам с отворена уста и да търся нужните думи.
— Може ли да си помисля малко? За това и за всичко друго, което се случи днес? За нещата, които ми каза току-що? Ти ме помоли за търпение и вяра. Е, топката е при теб, Грей. Сега аз те моля за същото.
Очите му се взряха в моите и след мъничко той се наведе към мен и отметна кичур коса зад ухото ми.
— Ще потърпя. — Целуна ме нежно по устните. — Не съм бил особено романтичен, така ли? — Повдигна вежди и аз укорително поклатих глава. — Сърчица и цветя значи?
Кимнах и Крисчън ми се усмихна.
— Гладна ли си?
— Да.
— Не си яла. — Очите му станаха ледени и челюстта му се стегна.
— Не съм. — Погледнах го безучастно. — Изгубих почти всякакъв апетит, понеже бях изхвърлена от собствената си квартира, след като присъствах на интимна сцена между приятеля ми и негова бивша подчинена. — Вперих очи в него и опрях юмруци на кръста си.
Крисчън поклати глава и грациозно се изправи. «О, най-после можем да станем от пода.» Подаде ми ръка.
— Ще ти направя нещо за хапване.
— Може ли просто да си легна? — измърморих уморено.
Той ме вдигна да стана. Бях се схванала. Той ме погледна и лицето му омекна.
— Трябва да ядеш. Ела. — Властният Крисчън се беше върнал и това ме изпълни с облекчение.
Той ме заведе в кухнята, настани ме на бара и отвори хладилника. Погледнах си часовника. Наближаваше единайсет и половина. На сутринта трябваше да ставам за работа.
— Наистина не съм гладна, Крисчън.
Той усърдно продължи да не ми обръща внимание, докато тършуваше в грамадния хладилник.
— Сирене?
— Не и по това време.
— Бретцели?
— От хладилника ли? Не! — сопнах се.
Той се обърна и ми се ухили.
— Не обичаш ли бретцели?
— Не и в единайсет и половина. Лягам си, Крисчън. Ти рови в хладилника цяла нощ, ако искаш. Уморена съм и имах прекалено интересен ден. Ден, който бих искала да забравя. — Смъкнах се от столчето и Крисчън ми се намръщи, ала в момента просто не ми пукаше. Исках да си легна — ужасно бях изтощена.