— Ти не си като нея. Даже не си го и помисляй. Моля те.
Запримигвах. Тези думи бяха невероятно успокояващи. Той отново отпусна глава върху гърдите ми и си помислих, че е свършил, но Крисчън ме изненада, като продължи.
— Понякога в сънищата ми тя просто лежи на пода. И аз си мисля, че спи. Но тя не помръдва. Изобщо не помръдва. И аз съм гладен. Много гладен.
«Уф, мамка му.»
— Разнася се трясък и той се връща, и ме удря адски силно, псува проституиращата наркоманка. Първата му реакция винаги беше да използва юмруци или колана си.
— Затова ли не обичаш да те докосват?
Крисчън затвори очи и ме прегърна още по-силно.
— Сложно е — измърмори, завря нос между гърдите ми и вдиша дълбоко в опит да отвлече вниманието ми.
— Разкажи ми все пак.
Крисчън въздъхна.
— Тя не ме е обичала. Аз не съм се обичал. Единственото докосване, което съм познавал, е било… жестоко. Оттам идва всичко. Флин го обяснява по-добре от мен.
— Може би да се срещна с Флин?
Крисчън повдигна глава и ме погледна.
— Май нещо си се отъркала в господин Петдесет нюанса, а?
— Че и отгоре. Харесва ми как се отърквам в него в момента. — Предизвикателно се загърчих под него и той се усмихна.
— Да, госпожице Стийл. И на мен ми харесва. — Наведе се и ме целуна. После впери очи в мен.
— Ти си най-важното нещо за мен, Ана. Бях съвсем сериозен, когато ти предложих да се оженим. Тогава ще се опознаем още по-добре. Мога да се грижа за теб. Ти можеш да се грижиш за мен. Може да имаме деца, ако искаш. Ще поставя света си в краката ти, Анастейжа. Желая те, телом и духом, завинаги. Моля те, помисли за това.
— Ще помисля, Крисчън. Ще помисля — уверих го, зашеметена отново. «Деца ли? Божичко!» — Наистина искам да поговоря с доктор Флин обаче, ако нямаш нищо против.
— Каквото пожелаеш, бебчо. Всичко. Кога искаш да се видиш с него?
— Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Добре, утре сутрин ще го уредя. — Той погледна будилника. — Късно е. Трябва да спим. — Протегна се да угаси нощната лампа и ме притегли към себе си.
И аз погледнах часовника. Мамка му, четири без петнайсет.
Той прехвърли ръка през мен, притиснал гърди към гърба ми, и зарови нос във врата ми.
— Обичам те, Ана Стийл, и искам винаги да си до мен — прошепна и ме целуна. — А сега заспивай.
Затворих очи.
Неохотно вдигнах тежките си клепачи и стаята се изпълни с ярка светлина. Изпъшках. Чувствах се замаяна, оловните ми крайници сякаш не бяха мои. Крисчън се беше увил около мен като бръшлян. Както обикновено, умирах от жега. Не можеше да е по-късно от пет сутринта, будилникът още не се беше включил. Протегнах се, за да се измъкна от топлината на Крисчън, завъртях се в ръцете му и той промърмори нещо непонятно насън. Погледнах часовника. Девет без петнайсет.
Мамка му, щях да закъснея. «Мамка му!» Скочих от леглото и се втурнах в банята. Взех душ за по-малко от четири минути.
Крисчън се надигна и с неприкрито удоволствие ме наблюдаваше, докато се сушах и събирах дрехите си. Сигурно очакваше да реагирам на вчерашните разкрития. В момента просто нямах време.
Погледнах дрехите си — черен панталон, черна риза, малко ала госпожа Робинсън, обаче нямах нито миг, за да мисля за други. Припряно си сложих черни бикини и сутиен, като усещах, че той следи всяко мое движение. Беше доста… изнервящо. Бикините и сутиенът щяха да свършат работа.
— Добре изглеждаш — измърка Крисчън от леглото. — Можеш да си вземеш болничен, нали знаеш. — И ми отправи съкрушителната си иронична сто и петдесет процента подмокряща бикините усмивка. О, адски беше съблазнителен. Богинята в мен предизвикателно ми се нацупи.
— Не, Крисчън, не мога. Аз не съм президентка на фирма с мегаломански наклонности и красива усмивка, която може да ходи на работа и после да свършва когато й е кеф.
— Обичам да свършвам когато ми е кеф — захили се вече направо до уши той.
— Крисчън! — смъмрих го и го замерих с пешкира. Той избухна в смях.
— Красива усмивка, а?
— Да. Знаеш какво въздействие ми оказваш. — Сложих си часовника.
— Така ли? — Крисчън изпърха с клепки.
— Не ми се правете на невинен, господин Грей, изобщо не ви отива — измърморих разсеяно, докато завързвах косата си на опашка и си обувах черните обувки на високи токове. Ето, така ставаше.
Когато се наведох да го целуна за довиждане, той ме сграбчи и ме притегли на леглото, надвеси се над мен и се усмихна до уши. «О, божичко!» Беше невероятно красив — дяволито грейнали очи, рошава коса, все едно току-що пак се е чукал, онази ослепителна усмивка. Явно бе в игриво настроение.