Бях уморена и все още замаяна от всички вчерашни открития, докато той изглеждаше свеж като краставичка и адски секси. О, този невероятен господин Петдесет нюанса!
— Какво да направя, за да те изкуша да останеш? — тихо попита той и сърцето ми спря за миг, после бясно се разтуптя.
— Не можеш — изсумтях, отскубнах се от ръцете му и седнах на леглото. — Пусни ме.
Крисчън се нацупи и аз се предадох. Усмихнах се и прокарах пръсти по изваяните му устни — моят Петдесет нюанса. Обичах го до полуда с цялата му грандиозна ненормалност. Още дори не бях започнала да осмислям вчерашните събития и своето отношение към тях.
Наведох се да го целуна. Добре че си бях измила зъбите. Той ме целуна силно и дълго, после бързо ме изправи. Бях зашеметена, задъхана и мъничко разтреперана.
— Тейлър ще те закара. Така ще е по-бързо, отколкото ако търсиш къде да паркираш. Чака те долу пред входа — мило каза Крисчън и ми се стори облекчен. Дали се безпокоеше за реакцията ми? Предишната вечер… ъъъ, всъщност тази сутрин… определено беше доказала, че нямам намерение да избягам.
— Благодаря — измърморих, малко разочарована, че съм станала от леглото, объркана от неговата колебливост и смътно ядосана, че пак няма да карам новия си сааб. Но Крисчън имаше право, разбира се — с Тейлър щеше да е по-бързо.
— Приятно мързелуване тази сутрин, господин Грей. Ще ми се да можех да остана, обаче собственикът на компанията, в която работя, няма да одобри персоналът му да кръшка само заради един горещ секс. — Взех си дамската чанта.
— Лично аз, госпожице Стийл, не се съмнявам, че той ще го одобри. Всъщност даже може да настои.
— Защо се излежавате? Това не е във ваш стил.
Крисчън пъхна длани под главата си и ми се ухили.
— Защото мога, госпожице Стийл.
Поклатих глава.
— Чао, бебчо. — Пратих му въздушна усмивка и излязох.
Тейлър ме чакаше и явно разбираше, че закъснявам, защото караше като луд и успя да стигне в девет и петнайсет. Отдъхнах си, когато спря до тротоара — отдъхнах си, че съм жива — направо ми се беше изправила косата. Отдъхнах си и защото не бях ужасно закъсняла — само четвърт час.
— Благодаря, Тейлър — измърморих пребледняла. Крисчън ми беше казал, че Тейлър е карал танкове, тъй че спокойно можеше да участва и в ралита.
— Довиждане, Ана. — Той ми кимна и аз се втурнах към службата. Чак когато стигнах на рецепцията, осъзнах, че Тейлър явно е преодолял официалностите с обръщението «госпожице Стийл». Това ме накара да се усмихна.
Докато тичешком минавах през рецепцията и продължавах към бюрото си, Клер ми се ухили.
— Ана! — повика ме Джак. — Ела тук.
«Уф, мамка му.»
— Ти кое време му викаш на това? — изсумтя той.
— Съжалявам. Успах се. — Изчервих се.
— Да не се случва повече. Направи ми кафе и после искам да набереш едно писмо. Действай — изкрещя Джак. Потреперих.
«Защо е толкова ядосан? Какъв му е проблемът? Какво съм сгафила?» Припряно отидох в кухнята да му направя кафе. Може би наистина трябваше да изкръшкам. Можехме… е, да направим нещо възбуждащо с Крисчън, да закусваме заедно или просто да си поговорим — това щеше да е нещо ново.
Когато се върнах в кабинета му, за да му оставя кафето, Джак почти не ми обърна внимание, само побутна към мен няколко листа, покрити с почти нечетивни драсканици.
— Набери го, дай ми да го подпиша, размножи го и го разпрати на всичките ни автори.
— Добре, Джак.
Когато излизах, той даже не ме погледна. Божичко, адски беше сърдит.
С известно облекчение най-после си седнах на бюрото. Отпих глътка чай и зачаках компютърът ми да се включи. Проверих си имейла.
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Липсваш ми
__Дата:__ 15 юни 2011, 09:05
__До:__ Анастейжа Стийл
«Моля те, използвай блакберито си.»
х
@ Крисчън Грей
@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ На някои всичко им е наред
__Дата:__ 15 юни 2011, 09:27
__До:__ Крисчън Грей
«Шефът ми е ядосан.
Ти си виновен, че закъснях заради твоите… щуротии.
Засрами се от себе си!»
@ Анастейжа Стийл
@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП
C$
C>
__Подател:__ Крисчън Грей