__Относно:__ Какви щуротии?
__Дата:__ 15 юни 2011, 09:32
__До:__ Анастейжа Стийл
«Няма нужда да работиш, Анастейжа.
Нямаш си и представа колко съм ужасен от своите щуротии!
Но ми харесва да закъсняваш заради мен ;)
Моля те, използвай блакберито си.
А, и моля те, омъжи се за мен.»
@ Крисчън Грей
@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ Трябва да си вадя хляба
__Дата:__ 15 юни 2011, 09:35
__До:__ Крисчън Грей
«Знам, че си заядлив по природа, но просто престани.
Трябва да поговоря с твоя психиатър.
Едва тогава ще ти дам отговор.
Нямам нищо против да живеем в грях.»
@ Анастейжа Стийл
@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП
C$
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ БЛАКБЕРИТО
__Дата:__ 15 юни 2011, 09:40
__До:__ Анастейжа Стийл
«Анастейжа, ако ще говориш за д-р Флин, ИЗПОЛЗВАЙ БЛАКБЕРИТО СИ.
@ Това не е молба.»
@ Крисчън Грей
@ Вече бесен Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
Уф, мамка му. Сега пък и той ми се сърдеше. Е, нека се цупи, не ми пукаше. Извадих блакберито си от чантата и го погледнах скептично. В това време джиесемът започна да звъни. Нямаше ли да ме остави на мира?
— Да — изсумтях аз.
— Здрасти, Ана…
— Хосе! Как си? — О, искрено се зарадвах да чуя гласа му.
— Добре съм, Ана. Виж, още ли ходиш с оня Грей?
— Ъъъ… да… Защо? — Накъде клонеше?
— Ами, той купи всички твои снимки и си помислих, че мога да ги донеса в Сиатъл. Изложбата се закрива в четвъртък, тъй че бих могъл да ги донеса в петък вечер и да ги оставя, нали разбираш. И може да пийнем по нещо заедно. Всъщност се надявах и да намеря къде да отседна.
— Страхотно, Хосе! Да, със сигурност ще измислим нещо. Ще говоря с Крисчън и пак ще ти се обадя, става ли?
— Супер, ще чакам. Чао, Ана.
— Чао. — Той затвори.
Мама му стара. Не го бях виждала и чувала от изложбата му. И даже не го попитах как е минало и дали е продал други фотографии. Добра приятелка, няма що!
Е, в петък можех да прекарам вечерта с Хосе. Как щеше да реагира Крисчън? Усетих, че хапя до болка долната си устна. О, този човек имаше двоен стандарт. Можеше — потреперих при тази мисъл — да изкъпе побърканата си бивша любовница, обаче сигурно щеше да се скъса да мърмори, че искам да пием по нещо с Хосе. Как щях да реша този проблем?
— Ана! — внезапно ме извади от унеса ми Джак. Още ли беше ядосан? — Къде е онова писмо?
— Ъъъ… ей сега. — Мамка му. Какво го гризеше?
За нула време набрах писмото, разпечатах го и нервно го занесох в кабинета му.
— Заповядай. — Оставих го на бюрото и понечих да си тръгна. Джак бързо му хвърли критичен поглед, после изсумтя:
— Нямам представа какво вършиш, но ти плащам да работиш.
— Това ми е известно, Джак — измърморих извинително. Усетих, че по лицето ми плъзва червенина.
— Пълно е с грешки — изсумтя Джак. — Поправи го.
Еба си. Напомняше ми на някого, обаче от Крисчън можех да търпя грубости. Джак започваше да ми лази по нервите.
— И междувременно ми направи още едно кафе.
— Веднага — измънках аз и изхвърчах от кабинета му колкото може по-бързо.
Мама му стара. Ставаше непоносим. Седнах си на бюрото, припряно коригирах писмото, в което имаше две грешки, и извънредно внимателно го проверих, преди отново да го разпечатам. Вече беше идеално. Направих му второ кафе и пътьом направих гримаса на Клер, за да й покажа, че здраво съм го загазила. После дълбоко си поех дъх и пак влязох в кабинета му.
— Така е по-добре — неохотно измърмори Джак, докато подписваше писмото. — Ксерографирай го, прибери оригинала в архива и разпрати копията на всичките ни автори. Ясно?
— Да. — Не съм идиотка. — Случило ли се е нещо, Джак?
Той вдигна глава и сините му очи потъмняха, докато плъзгаше поглед по тялото ми. Кръвта ми се вледени.
— Не. — Лаконичен и груб отговор, с който директно ме отпращаше. Стоях като идиотка, каквато твърдях, че не съм, после се затътрих навън. Може и той да страдаше от личностно разстройство. Майчице, отвсякъде бях заобиколена с такива. Насочих се към ксерокса — който, естествено, страдаше от задръстване с хартия — и когато го поправих, установих, че хартията му е свършила. Просто не ми беше ден.
Когато най-после се върнах на бюрото си и се заех да поставям писмата в пликове, блакберито ми завибрира. През стъклената стена видях, че Джак разговаря по телефона. Отговорих — обаждаше се Итън.