— Здрасти, Ана. Как мина снощи?
Снощи. Пред очите ми бързо премина колаж от картини — коленичилият Крисчън, неговото признание, предложението му, макароните със сирене, моят плач, неговият кошмар, _сексът_, докосването до тялото му…
— Ъъъ… добре — измънках неубедително.
Итън замълча за миг и реши да приеме лъжата ми.
— Супер. Може ли да взема ключовете?
— Естествено.
— Ще се отбия след около половин час. Ще имаш ли време за по кафе?
— Днес не. Закъснях за работа и шефът ми е разярен мечок с болки в главата и коприва в гъза.
— Звучи кофти.
— Кофти и отврат — изкисках се аз.
Итън се засмя и настроението ми се пооправи.
— Добре, ще се видим след трийсетина минути. — Той затвори.
Вдигнах поглед и видях, че Джак ме наблюдава. Уф, мамка му. Усърдно го пренебрегнах и продължих да пълня пощенските пликове.
След половин час телефонът ми отново завибрира. Звънеше Клер.
— Той пак е тук, на рецепцията. Русият бог.
След всички вчерашни тревоги и отвратителното настроение, което се дължеше на шефа ми, искрено се зарадвах да видя Итън, но той скоро се сбогува.
— Ще се видим ли довечера?
— Сигурно ще остана при Крисчън. — Изчервих се.
— Хлътнала си до ушите — добродушно отбеляза Итън.
Свих рамене. Съвсем меко казано. И в този момент осъзнах, че съм хлътнала още по-дълбоко. Че съм хлътнала завинаги. И удивително — Крисчън явно изпитваше същите чувства. Итън ме прегърна.
— Чао, Ана.
Върнах се на бюрото си, като се борех с новото си откритие. О, какво не бих дала да остана сама поне един ден просто за да премисля всичко това!
— Къде беше? — изведнъж изскочи пред мен Джак.
— Имах малко работа на рецепцията. — Вече наистина ми късаше нервите.
— Искам си обяда. Както обикновено — остро нареди той и замарширува към кабинета си.
«Защо не си останах вкъщи при Крисчън?» Богинята в мен скръсти ръце и сви устни — и тя искаше да знае отговора на този въпрос. Взех си чантата и блакберито и тръгнах към вратата. Пътьом си проверих съобщенията.
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Липсваш ми
__Дата:__ 15 юни 2011, 09:06
__До:__ Анастейжа Стийл
«Леглото ми е прекалено голямо без теб.
Май в крайна сметка ще трябва да поработя.
Даже президентите на фирми с мегаломански наклонности трябва да вършат нещо.»
х
@ Крисчън Грей
@ Лентяйстващ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Благоразумието…
__Дата:__ 15 юни 2011, 09:50
__До:__ Анастейжа Стийл
«… е най-доброто на храбростта*.
[* Парафраза на Фалстаф в «Хенри IV», I, 5:4.]
Моля те, бъди благоразумна… служебните ти имейли се следят.
КОЛКО ПЪТИ ДА ТИ ГО КАЗВАМ?
Да. Крещящи главни букви, както се изразяваш ти. ИЗПОЛЗВАЙ БЛАКБЕРИТО СИ.
Д-р Флин може да ни приеме утре вечер.»
х
@ Крисчън Грей
@ Все още бесен Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
И дори един още по-късен… О, не!
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Не е честно
__Дата:__ 15 юни 2011, 12:25
__До:__ Анастейжа Стийл
«Не ми се обаждаш.
Моля те, кажи ми, че си добре.
Знаеш колко се тревожа.
Ще пратя Тейлър да провери!»
х
@ Крисчън Грей
@ Свръхразтревожен Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
Извъртях очи към тавана и му се обадих. Не исках да се тревожи.
— Телефонът на Крисчън Грей. Тук Андреа Паркър.
О, бях невероятно объркана и фактът, че не ми отговори Крисчън, ме накара да спра на улицата. Младежът, който вървеше зад мен, сърдито измърмори, правейки рязък завой, за да не се блъсне в гърба ми. Застанах под зеления навес на закусвалнята.
— Ало? С какво мога да ви бъда полезна? — запълни неловкото мълчание Андреа.
— Извинете… Ъъъ… Бих искала да говоря с Крисчън…
— Господин Грей в момента има среща. Да му предам ли нещо? — услужливо попита тя.
— Бихте ли му предали, че се е обаждала Ана?
— Ана? Анастейжа Стийл ли?
Въпросът й ме смути.
— Ъъъ… Да.
— Изчакайте един момент, госпожице Стийл.
Когато асистентката остави слушалката, внимателно се заслушах, но не успях да разбера какво става. След няколко секунди чух гласа на Крисчън.
— Добре ли си?
— Да, добре съм.
Той облекчено изпусна затаения си дъх.
— Защо да не съм добре, Крисчън? — прошепнах успокоително.