Знаех, че има увреждания, но не смятах, че е непоправим. Въздъхнах, като си спомних думите на Тейлър. «Той е добър човек, госпожице Стийл.»
Бях виждала убедителните доказателства за добрината му — неговата благотворителност, бизнес етиката му, щедростта му, и все пак самият той не ги виждаше в себе си. Смяташе, че не заслужава любов. Като се имаше предвид миналото и склонностите му, донякъде разбирах защо се ненавижда — затова не беше допускал никого до себе си. Можех ли да преодолея тази преграда?
Веднъж ми беше казал, че нямам представа колко дълбоко е изкривено съзнанието му. Е, вече знаех, и като се имаха предвид първите няколко години от живота му, не се изненадвах… макар че все пак бях шокирана. Поне ми бе разказал — и сега изглеждаше по-щастлив. Знаех всичко.
Това обезценяваше ли любовта му към мен? Не, определено. Досега той не беше изпитвал такива чувства, аз също. И двамата бяхме изминали дълъг път.
От очите ми бликнаха сълзи, като си спомних падането на последната му бариера снощи, когато ми позволи да го докосвам. Трябваше да преживеем случилото се с Лийла и цялото й безумие, за да стигнем дотам.
Навярно трябваше да изпитвам признателност. Фактът, че я е изкъпал, вече не ми горчеше чак толкова. Чудех се какви дрехи й е дал. Надявах се да не е лилавата рокля. Тя ми харесваше.
Та можех ли да обичам безусловно този мъж с всичките му проблеми? Защото той не заслужаваше по-малко. Трябваше да научи още някои ограничения и дребни неща като съпричастност, както и да не се опитва да контролира всичко. Твърдеше, че вече не изпитва желание да ми причинява болка — доктор Флин навярно щеше да е в състояние да хвърли известна светлина върху този въпрос.
Ето какво ме безпокоеше най-много — че той се нуждае от това и че винаги си е намирал жени със същите вкусове. Намръщих се. Да, трябваше да успокоя тези си съмнения. Исках да съм всичко за него, алфа, омега и всичко помежду им, защото той означаваше всичко за мен.
Надявах се Флин да ми даде отговорите и тогава може би щях да се съглася. С Крисчън можехме да намерим своето късче рай близо до слънцето.
Зареях поглед към оживения обеден Сиатъл. Госпожа Грей — кой можеше да си го помисли? Погледнах си часовника. Мамка му! Скочих от мястото си и се втурнах към изхода — бях седяла там цял час… как беше отлетяло това време? Джак направо щеше да изкрейзи!
Крадешком се върнах на бюрото си. За щастие него го нямаше в кабинета му. Май щеше да ми се размине. Невиждащо се вторачих в компютърния екран в опит да превключа на работен режим.
— Къде беше?
Подскочих. Джак стоеше зад мен със скръстени ръце.
— В мазето, на ксерокса — излъгах го. Той стисна устни.
— Тръгвам за летището в шест и половина. Налага се да останеш дотогава.
— Добре. — Усмихнах се колкото се може по-мило.
— Искам да разпечаташ програмата ми за Ню Йорк и да я размножиш в десет екземпляра. И поръчай да опаковат брошурите. И ми донеси кафе! — изсумтя той и се отдалечи към кабинета си.
Облекчено въздъхнах и когато затвори вратата, му се изплезих. Копеле.
В четири ми позвъни Клер от рецепцията.
— Търси те Мия Грей.
Мия ли? Надявах се, че няма да ме кара да висим в мола.
— Здрасти, Мия!
— Здрасти, Ана. Как си? — възбудено каза тя.
— Добре. Днес съм доста натоварена. Ти?
— Ужасно ми е скучно! Трябва да намеря какво да правя, затова организирам купон за рождения ден на Крисчън.
Рожденият ден на Крисчън? Божичко, нямах представа.
— Кога е?
— Знаех си. Знаех си, че не ти е казал. В събота. Мама и татко искат всички да се съберем, за да го отпразнуваме. Каня те официално.
— О, чудесно! Благодаря, Мия.
— Вече се обадих да кажа на Крисчън и той ми даде служебния ти номер.
— Супер. — Какво щях да подаря на Крисчън за рождения му ден, по дяволите? Какво се купува на човек, който е всичко за теб?
— И другата седмица може да обядваме заедно.
— Разбира се. Какво ще кажеш за утре? Шефът ми заминава за Ню Йорк.
— О, страхотно, Ана! В колко часа?
— Един без петнайсет?
— Ще дойда. Чао, Ана.
— Чао. — Затворих.
Крисчън. Рожден ден. Какво да му взема, за бога?
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ Допотопен
__Дата:__ 15 юни 2011, 16:11
__До:__ Крисчън Грей