«Уважаеми господин Грей,
Точно кога щяхте да ми кажете?
Какво да взема за рождения ден на моя старец?
Може би нови батерии за слуховото му апаратче?»
@ А. х
@ Анастейжа Стийл
@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП
C$
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Праисторически
__Дата:__ 15 юни 2011, 16:20
__До:__ Анастейжа Стийл
«Не се присмивай на старите хора.
Радвам се, че си жива и здрава.
И че Мия се е свързала с теб.
Батерии винаги влизат в работа.
Не обичам да си празнувам рождения ден.»
х
@ Крисчън Грей
@ Глух като пън Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ Хммм
__Дата:__ 15 юни 2011, 16:24
__До:__ Крисчън Грей
«Уважаеми господин Грей,
Представям си как сте се цупили, докато сте пишели последното изречение.
Това ми оказва известно въздействие.»
@ А хох
@ Анастейжа Стийл
@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП
C$
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Въртене очи
__Дата:__ 15 юни 2011, 16:29
__До:__ Анастейжа Стийл
«Госпожице Стийл,
ЩЕ БЛАГОВОЛИТЕ ЛИ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ БЛАКБЕРИТО СИ?!!!»
х
@ Крисчън Грей
@ Нервен до разтреперване на ръцете Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
Завъртях очи. Защо толкова се вълнуваше за имейлите?
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ Вдъхновение
__Дата:__ 15 юни 2011, 16:33
__До:__ Крисчън Грей
«Уважаеми господин Грей,
О… вашите разтреперани ръце не могат дълго да стоят неподвижни, така ли?
Чудя се какво ще каже по този въпрос д-р Флин.
Но вече знам какво ще ти подаря за рождения ден — и се надявам да бъда наказана с него…»
;)
@ А. х
C$
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Сърдечна криза
__Дата:__ 15 юни 2011, 16:38
__До:__ Анастейжа Стийл
«Госпожице Стийл,
Сърцето ми едва ли ще издържи на напрежението от още един такъв имейл, както и гащите ми. Дръжте се прилично.»
х
@ Крисчън Грей
@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ Опитвам се
__Дата:__ 15 юни 2011, 16:42
__До:__ Крисчън Грей
«Крисчън,
Опитвам се да работя за моя непоносим шеф.
Моля те, престани да ме смущаваш и също да се държиш непоносимо.
Последният ти имейл за малко да ме взриви. х
PS: Може ли да ме вземеш в 18.30?»
C$
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Ще те чакам
__Дата:__ 15 юни 2011, 16:47
__До:__ Анастейжа Стийл
«Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие.
Всъщност сещам се за адски много неща, които биха ми доставили по-голямо удоволствие, и всички са свързани с теб.»
х
@ Крисчън Грей
@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
Когато прочетох отговора му, се изчервих и поклатих глава. Приказките по имейл бяха приятни, обаче наистина трябваше да поговорим. Може би след срещата с Флин. Оставих блакберито и довърших финансовия си баланс.
До шест и петнайсет издателството напълно опустя. Бях приготвила всичко за Джак. Бях му поръчала такси до летището и само трябваше да му дам документите. Нервно погледнах през стъклото, но той продължаваше да разговаря по телефона и не исках да го прекъсвам — не и в настроението, в каквото беше днес.
Докато го чаках да свърши, ми хрумна, че днес не съм яла нищо. Уф, мамка му, това нямаше да се хареса на господин Петдесет нюанса. Бързо отскочих до кухнята да видя дали са останали някакви бисквити.
Тъкмо отварях общата кутия с бисквити, когато Джак неочаквано се появи на прага и ме стресна.
«О! Какво иска пък сега?»
Той се вторачи в мен.
— Е, Ана, мисля, че моментът е подходящ да обсъдим твоите провинения. — Влезе в кухнята и затвори вратата. Устата ми моментално пресъхна и в главата ми зави предупредителна аларма.
«Уф, мамка му!»
Устните му се свиха в уродлива усмивка и кобалтовите му очи потъмняха още повече.
— Най-после те хванах сама — каза той и бавно облиза долната си устна.
«Какво?!»
— А сега… ще бъдеш ли добро момиче и ще изслушаш ли внимателно какво ще ти кажа?
16
Сините очи на Джак бяха потъмнели. Той плъзна похотлив поглед по тялото ми.
Задави ме страх. Какво ставаше? Какво искаше от мен? Въпреки пресъхналата си уста някъде дълбоко в себе си намерих решителността и смелостта да произнеса няколко думи. Мантрата със самоотбраната ми от типа на «Карай ги да говорят» обикаляше в ума ми като безплътен страж.