— Сега май не е моментът за това, Джак. Таксито ти ще дойде след десет минути и трябва да ти дам всички документи. — Говорех тихо, но дрезгаво, и гласът ми ме издаваше.
Той ми отправи деспотична цинична усмивка, която най-после се отрази и в очите му и те заблестяха на строгата флуоресцентна светлина в сивата стая без прозорци. Джак пристъпи към мен, без да откъсва погледа си от моя. Зениците му се разширяваха пред очите ми — черното ставаше по-голямо от синьото. О, не! Страхът ми се усили.
— Знаеш, че трябваше да се боря с Елизабет, за да ти дам тази работа… — Гласът му секна и той отново пристъпи към мен. Отдръпнах се назад до мръсните стенни шкафове. «Карай го да говори, карай го да говори, карай го да говори.»
— Какъв ти е проблемът, Джак? Ако искаш да се оплачеш, може би трябва да го направиш в присъствието на някой от личен състав. Може да се срещнем с Елизабет в по-официална обстановка.
Къде бяха тези от охраната? Още ли бяха в сградата?
— Нямаме нужда от личен състав, за да се оправим с това, Ана — ухили се той. — Когато те назначих, мислех, че ще си по-усърдна. Мислех, че имаш потенциал. Но сега се съмнявам. Започна да се разсейваш и стана немарлива. И се чудех… дали не ти пречи твоето _гадже_. — Джак произнесе последната дума с ледено презрение. — Реших да прегледам кореспонденцията ти, за да потърся някакви податки. И знаеш ли какво открих, Ана? Каква нередност установих? Единствените лични имейли в твоя акаунт бяха до нафуканото ти гадже. — Замълча за миг, за да прецени реакцията ми. — И тогава се замислих… къде са имейлите от него? Няма ги. Нищо. Нищичко. Та какво става, Ана? Как така неговите имейли до теб ги няма в нашата система? Да не си някаква шпионка на компанията на Грей? Такава ли е работата?
Мама му стара, имейлите. «О, не!»
— Какви ги говориш, Джак? — Опитах да се престоря на озадачена и го направих доста убедително. Разговорът не вървеше както бях очаквала и му нямах ни най-малко доверие. От него се излъчваше някакъв феромон, който ме държеше нащрек. Този човек беше ядосан, нестабилен и напълно непредсказуем. Опитах се да се разбера с него.
— Нали току-що каза, че е трябвало да убеждаваш Елизабет да ме назначи. Тогава как може да съм шпионка? Помисли, Джак.
— Обаче Грей е прецакал нюйоркската командировка, нали?
«Уф, мамка му!»
— Как е успял, Ана? Как го е направило това твое богато гадже?
И малкото останала в лицето ми кръв се оттече и ми се стори, че ще припадна.
— Не знам за какво говориш, Джак. Таксито ти трябва да пристигне всеки момент. Да ти донеса ли нещата? — «О, моля те, престани.»
Но Джак продължи, наслаждавайки се на неудобството ми.
— И той си мисли, че ще те свалям, а? — Захили се и очите му запламтяха. — Е, искам да си помислиш по един въпрос, докато съм в Ню Йорк. Аз ти дадох тази работа и очаквам да проявиш известна благодарност към мен. Всъщност имам право на това. Трябваше да се боря, за да те назнача. Елизабет искаше по-квалифициран човек, но аз — аз видях нещо в теб. Та затова ти предлагам да сключим сделка. Трябва да направиш така, че да съм доволен. Разбираш ли какво ти говоря, Ана?
«Еба си!»
— Приеми го като допълнение към трудовата ти характеристика, ако щеш. И ако правиш така, че да съм доволен, повече няма да ровя в това как гаджето ти дърпа конците, използва връзките си или си връща услуга, която е направил на някой мазник от онези, с които е учил в тежкарския си университет.
Зяпнах го. «Той ме изнудва! За секс!» А какво можех да отговоря? Новината за това, че Крисчън е купил издателството, трябваше да остане в тайна още три седмици. Направо не вярвах на ушите си. Секс — с мен?!
Джак се приближи и застана точно пред мен, вторачен в очите ми. Острият му одеколон задръсти ноздрите ми и ми се пригади от него. Ако не грешах, дъхът му миришеше на алкохол. «Мамка му, той е пил… кога?»
— Ти си задръстена кокотка, знаеш ли, Ана? — процеди той през стиснати зъби.
«Какво?! Кокотка… Аз?»
— Нямам представа за какво говориш, Джак — промълвих. Усещах прилива на адреналин в тялото си. Той пристъпи още по-близо. Чаках момента да направя своя ход. Рей щеше да се гордее. Рей ме беше научил какво да правя. Рей владееше техниките за самоотбрана. Ако Джак ме докоснеше — дори само ако се приближеше прекалено — щях да го поваля. Дишах плитко. «Не припадай, само не припадай!»