— Я се виж. — Той ме огледа похотливо. — Страшно си възбудена, виждам. Всъщност ти ме окуражаваше. Дълбоко в себе си го искаш. Сигурен съм.
Мама му стара! Този човек беше тотален маниак. Страхът ми достигна максимално равнище и заплашваше да ме парализира.
— Не, Джак. Никога не съм те окуражавала.
— Окуражаваше ме, кокотка такава! Аз да не съм сляп! — Той протегна ръка и леко ме погали надолу към брадичката с опакото на дланта си. Показалецът му се плъзна по гърлото ми и сърцето ми се качи там. Овладях желанието си да повърна. Джак посегна към разкопчаното най-горно копче на черната ми риза и притисна длан към гърдите ми.
— Ти ме желаеш. Признай го, Ана.
Без да откъсвам очи от неговите, се съсредоточих върху онова, което трябваше да направя — а не върху растящите ми отвращение и ужас — и леко поставих дланта си върху неговата. Джак се усмихна триумфално. Сграбчих кутрето му, извих го назад и рязко го натиснах надолу.
Той изквича от болка и изненада и когато изгуби равновесие, аз бързо и силно вдигнах коляното си към слабините му и осъществих идеален контакт с целта си. После сръчно отскочих наляво. Коленете му се подвиха и той със стон се строполи на кухненския под, като се държеше за чатала.
— Да не си ме пипнал повече! — изръмжах му. — Програмата ти и брошурите са опаковани на бюрото ми. Аз си отивам вкъщи. Приятно пътуване. И в бъдеще сам си прави кафе, по дяволите!
— Тъпа кучка! — наполовина извика, наполовина изпъшка той, но аз вече бях навън.
Изтичах до бюрото си, взех си якето и чантата и се втурнах към рецепцията, без да обръщам внимание на стоновете и ругатните на копелето, което продължаваше да се търкаля на пода в кухнята. Изскочих от сградата и спрях за миг. Хладният въздух погали лицето ми. Дълбоко си поех дъх и се овладях. Ала не бях яла цял ден и когато абсолютно нежеланият преди малко адреналин се оттече от вените ми, краката ми поддадоха и се свлякох на земята.
Безпристрастно наблюдавах като на забавен кадър сцената, която се разигра пред очите ми. Крисчън и Тейлър — с тъмни костюми и с бели ризи — изскочиха от чакащата кола и се затичаха към мен. Не можех да си мисля за нищо друго: «Той е тук. Моят любим е тук».
— Ана, Ана! Какво се е случило? — Той клекна, грабна ме в скута си и ме заопипва за евентуални травми. После впери ужасените си сиви очи в моите. Лежах отпусната в прегръдката му, внезапно залята от облекчение и изнемога. О, обятията на Крисчън! Не исках да съм никъде другаде.
— Ана. — Той леко ме разтърси. — Какво стана? Зле ли ти е?
Поклатих глава; осъзнавах, че трябва да започна да реагирам.
— Джак — промълвих и не толкова видях, колкото усетих бързия поглед на Крисчън към Тейлър, който светкавично изчезна в сградата.
— Мамка му! — Крисчън ме притисна към себе си. — Какво ти направи онзи скапаняк?
И тогава от гърлото ми се откърти почти безумен кикот. Спомних си абсолютния шок на Джак, когато го сграбчих за кутрето.
— Въпросът е аз какво му направих. — Не можех да спра да се кикотя.
— Ана! — Крисчън пак ме разтърси и пристъпът ми отмина. — Той докосна ли те?
— Само веднъж.
Мускулите му се напрегнаха от обзелия го гняв и той рязко и могъщо се изправи — абсолютно стабилно — с мен на ръце. Беше бесен. «Не!»
— Къде е тоя капут?
От вътрешността на сградата се разнесоха приглушени викове. Крисчън ме пусна да стъпя на крака.
— Можеш ли да стоиш?
Кимнах.
— Не влизай. Недей, Крисчън. — Страхът ми изведнъж се върна, страх от онова, което Крисчън можеше да направи с Джак.
— Качи се в колата — нареди ми той.
— Недей, Крисчън. — Хванах го за ръката.
— Качи се в проклетата кола, Ана! — Крисчън се отскубна от мен.
— Недей! Моля те! Не ме оставяй сама — използвах последното си оръжие аз.
Кипнал, Крисчън прокара пръсти през косата си и ме погледна, явно разкъсван от колебания. Виковете вътре се усилваха, после внезапно утихнаха.
«О, не. Какво е направил Тейлър?»
Крисчън извади блакберито си.
— Крисчън, той има моите имейли.
— Моля?
— Моите имейли до теб. Искаше да знае къде са твоите съобщения до мен. Опитваше се да ме изнудва.
На лицето му се изписа убийствено изражение.
«Уф, мамка му!»
— По дяволите! — изруга той и ме погледна с присвити очи. После набра някакъв номер на джиесема си.
О, не. Загазих. На кого се обаждаше?
— Барни, Грей се обажда. Искам да влезеш в главния сървър на СИП и да изтриеш всички имейли на Анастейжа Стийл до мен. После провери личните файлове на Джак Хайд и виж дали не са записани и там. Ако са, изтрий ги… Да, всички. Веднага. Съобщи ми, когато свършиш.