Той бясно натисна клавиша за прекъсване на връзката и набра друг номер.
— Роч, Грей съм. Хайд — искам да го уволниш. Веднага. На мига. Обади се на охраната. Да го накарат незабавно да освободи бюрото си, иначе утре сутрин ще закрия компанията. Вече имаш всички основания да го уволниш. Разбра ли ме? — Изслуша отговора и затвори, видимо удовлетворен.
— Блакберито — изсъска ми през зъби.
— Моля ти се, не ми се ядосвай — запримигвах му аз.
— В момента съм ти ужасно ядосан — изръмжа Крисчън и отново прокара ръка през косата си. — Качи се в колата.
— Крисчън, моля те…
— Качвай се в шибаната кола, Анастейжа, иначе сам ще те кача — заплаши ме той. Очите му пламтяха от ярост.
«Уф, мамка му.»
— Не прави глупости, моля те.
— Глупости!? — избухна Крисчън. — Казах ти да използваш шибаното си блакбери. Не ми говори за глупости. Качвай се в шибаната кола, Анастейжа! Веднага! — изръмжа той и ме побиха тръпки от страх. Крисчън беше наистина адски гневен. Никога не го бях виждала толкова ядосан. Едва се владееше.
— Добре — измърморих. — Но внимавай, моля те.
Крисчън стисна устни и гневно ми посочи колата.
«Божичко, добре, разбрах!»
— Внимавай, моля те. Не искам да ти се случи нещо. Това ще ме убие — примолих се.
Той бързо примигна и се вцепени, после дълбоко си пое дъх.
— Ще внимавам. — Погледът му омекна. О, слава богу. Очите му се впиха в мен. Отидох при колата, отворих предната дясна врата и се качих. Щом се увери, че съм на сигурно място в аудито, той изчезна в сградата и сърцето ми отново се качи в гърлото. Какво възнамеряваше да прави?
Седях и чаках. И чаках. И чаках. Пет безкрайни минути. Таксито на Джак спря пред аудито. Десет минути. Петнайсет. Божичко, какво правеха вътре? Чакането бе мъчително.
След двайсет и пет минути Джак излезе. Носеше кашон. Зад него вървеше един от охраната. Къде беше по-рано? След тях излязоха Крисчън и Тейлър. Джак изглеждаше зле. Тръгна направо към таксито — добре че не можеше да ме види през затъмнените прозорци на джипа. В момента, в който Крисчън и Тейлър стигнаха до аудито, таксито потегли, най-вероятно не към летището.
Крисчън отвори предната лява врата и ловко се вмъкна зад волана, сигурно защото аз седях отпред. Тейлър се настани зад мен. И двамата мълчаха. Крисчън потегли. Рискувах да хвърля бърз поглед към него. Устните му бяха здраво стиснати, но изглеждаше разсеян. Телефонът в колата иззвъня.
— Грей слуша — изсумтя Крисчън.
— Господин Грей, обажда се Барни.
— Барни, в момента се чуваш по тонколоните и в колата има други хора — предупреди го Крисчън.
— Всичко е готово, господин Грей. Но трябва да поговоря с вас за другите неща, които открих в компютъра на господин Хайд.
— Ще ти се обадя, когато се прибера, Барни. Благодаря ти.
— Няма за какво, господин Грей.
Барни затвори. Гласът му звучеше много по-младежки, отколкото очаквах.
«Какво друго има в компютъра на Джак?»
— Не искаш да говориш с мен, така ли? — попитах тихо.
Крисчън ме стрелна с поглед, после отново впери очи напред и видях, че още е бесен.
— Не искам — измърмори намусено.
А, ето пак… детинска работа. Обгърнах се с ръце и отправих невиждащ поглед през прозореца. Може би трябваше просто да го помоля да ме остави при квартирата. Тогава щеше да продължи да «не ми говори» от своята крепост в «Ескала» и така и двамата щяхме да си спестим неизбежната кавга. Но още докато си го помислях, знаех, че не искам да го оставя на мрачните му настроения, не и след снощи.
Накрая спряхме пред неговия блок и Крисчън слезе от аудито, заобиколи с грациозна лекота от моята страна и ми отвори вратата.
— Хайде — нареди ми, докато Тейлър заемаше неговото място. Поех подадената ми ръка и го последвах през фоайето към асансьора.
— Защо си ми толкова ядосан, Крисчън? — прошепнах, докато чакахме.
— Знаеш защо — изсумтя той, докато се качвахме и въвеждаше кода за своя етаж. — Господи, ако ти се беше случило нещо, той вече щеше да е мъртъв. — Гласът му ме вледени до мозъка на костите. Вратата се затвори.
— Сега обаче ще му съсипя кариерата, за да не може повече да се възползва от млади асистентки, нещастникът му с нещастник. — Крисчън поклати глава. — Господи, Ана! — И неочаквано ме хвана и ме приклещи в ъгъла на кабината.
Пръстите му се заровиха в косата ми, той притегли лицето ми към своето и устата му покри моята в страстна, отчаяна целувка. Кой знае защо, това ме изненада. Усетих облекчението му, желанието му и остатъците от гнева му, докато езикът му обладаваше устата ми. Крисчън спря, впери очи в мен и ме притисна, тъй че не можех да помръдна. Остави ме задъхана, вкопчена в него за опора, вторачена в красивото лице, на което се изписваше решителност и нямаше нито следа от веселост.