— Ако ти се беше случило нещо… Ако ти беше направил нещо… — Усетих тръпките, които полазиха тялото му. — Блакберито — тихо заповяда той. — Отсега нататък. Ясно?
Кимнах и преглътнах конвулсивно, неспособна да откъсна поглед от хипнотизиращите му очи.
Асансьорът спря и Крисчън ме пусна.
— Каза, че си го ритнала в ташаците. — Гласът му прозвуча по-спокойно и долових нотки на възхищение. Явно ми беше простил.
— Да — прошепнах, все още замаяна от силата на целувката му и страстната му заповед.
— Добре.
— Рей е бил войник. Той ме научи.
— Радвам се, че го е направил. — Свъси вежди и прибави: — Ще трябва да го запомня. — Хвана ме за ръка и ме изведе от асансьора. Последвах го с облекчение. Настроението му едва ли можеше да стане по-лошо от преди малко.
— Трябва да се обадя на Барни. Няма да се бавя. — И отиде в кабинета си.
Госпожа Джоунс поставяше довършителните щрихи на нашата вечеря. Установих, че умирам от глад, но трябваше да си намеря някакво занимание.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — попитах.
Тя се засмя.
— Не, Ана. Искате ли нещо за пиене? Изглеждате капнала.
— Бих изпила чаша вино.
— Бяло ли?
— Да, благодаря.
Седнах на бара и тя ми поднесе чаша охладено вино. Не знаех какво е, но имаше превъзходен вкус и се хлъзгаше леко в гърлото, успокоявайки опънатите ми нерви. За какво си бях мислила по-рано? Колко жизнерадостна се чувствам, откакто се запознах с Крисчън. Колко вълнуващ е станал животът ми. Божичко, не можеше ли да изживея поне няколко скучни дни?!
А ако с Крисчън изобщо не се бяхме срещнали? Щях да се завра в квартирата си, тотално изкрейзила от сблъсъка с Джак и от ужаса, че в петък пак ще трябва да се изправя пред този скапаняк. А сега имаше огромна вероятност никога повече да не го видя. Но кой щеше да ми стане шеф? Намръщих се. Не се бях сещала за това. Мамка му, дали изобщо още имах работа?
— Добър вечер, Гейл — поздрави влезлият в дневната Крисчън и ме откъсна от размишленията ми. Отиде при хладилника и си наля вино.
— Добър вечер, господин Грей. Вечерята в десет, нали?
— Да, благодаря.
Той вдигна чашата си.
— За бившите военни, които добре са подготвили своите дъщери. — Очите му омекнаха.
— Наздраве — казах и отговорих на тоста му.
— Какво има? — попита Крисчън.
— Не знам дали още съм на работа.
Той наклони глава настрани.
— А искаш ли?
— Разбира се.
— Значи още си на работа.
Колко просто. Той беше господарят на моята вселена. Извъртях очи към тавана и Крисчън се усмихна.
Госпожа Джоунс готвеше страхотен пирог с пиле. Беше ни оставила да се насладим на резултата от усилията й и се чувствах много по-добре, след като бях похапнала. Седяхме на бара и въпреки опитите ми да го придумам, Крисчън не искаше да ми каже какво е открил Барни в компютъра на Джак. Смених темата и реших да разчепкам мъчния въпрос за предстоящото гостуване на Хосе.
— Обади се Хосе — осведомих го нехайно.
— Така ли?
— Иска да ти донесете фотографиите в петък.
— Лична доставка. Много любезно от негова страна.
— Иска да излезе. На чашка. С мен.
— Ясно.
— Кейт и Елиът също би трябвало да се върнат — побързах да прибавя.
Крисчън остави вилицата си и се навъси.
— За какво точно ме молиш?
Наежих се.
— Не те моля за нищо. Информирам те за плановете си за петък. Виж сега, искам да се видя с Хосе и той трябва да пренощува някъде. Или тук, или в моя апартамент, но ако е в квартирата, и аз трябва да съм там.
Крисчън се ококори. Изглеждаше слисан.
— Той се опита да те сваля!
— Крисчън, оттогава минаха седмици. Той беше пиян, аз бях пияна, ти ме спаси — повече няма да се повтори. Той не е Джак, за бога!
— Итън е там. Може да му прави компания.
— Той иска да се види с мен, не с Итън.
Крисчън ми се намръщи.
— Той ми е просто приятел — подчертах.
— Това не ми харесва.
«Е, и?!» Божичко, понякога можеше да изкара човек от кожата му. Дълбоко си поех дъх.
— Той ми е приятел, Крисчън. Не съм го виждала от изложбата. А и тогава беше за кратко. Знам, че ти нямаш приятели, освен онази ужасна жена, обаче да си ме чул да мърморя, че се срещаш с нея? — изсумтях и Крисчън изумено примига. — Искам да се видя с него. Проявих се като лоша приятелка. — Подсъзнанието ми се разтревожи. «С крак ли му тропаш? Я внимавай, момиче!»