Мама му стара, какви бяха всички тези неща? В различните отделения на чекмеджето грижливо бяха подредени инструменти и странни прибори — нямах си понятие какво представляват и за какво служат. Извадих един. Имаше форма на куршум и нещо като дръжка. «Ъъъ… какво правиш с това, по дяволите?» Не ми хрумваше абсолютно нищо. Имаше четири различни големини!
Усетих нещо и се обърнах.
Крисчън стоеше на прага и ме наблюдаваше с непроницаемо изражение. Откога беше там? Почувствах се като дете, спипано с ръка в буркана с бисквитки.
— Здрасти. — Усмихнах се нервно. Знаех, че съм пребледняла.
— Какво правиш? — меко попита той, но в гласа му долових особени нотки.
Уф, мамка му! Ядосан ли беше? Изчервих се.
— Ъъъ… Беше ми скучно и изгарях от любопитство — измънках, засрамена, че ме е сварил тук. «Нали каза, че ще се забави два часа?!»
— Това е изключително опасна комбинация. — Крисчън замислено прокара показалец по долната си устна, без да откъсва очи от мен. Преглътнах мъчително и усетих, че устата ми е пресъхнала.
Той бавно влезе и тихо затвори вратата. Очите му бяха течен сив огън. «О, божичко!» Крисчън небрежно се облегна на скрина, но предполагах, че позата му е измамна. Богинята в мен не знаеше какво да прави.
— Е, точно какво ви е любопитно, госпожице Стийл? Може би ще съм в състояние да ви осветля.
— Вратата беше отворена… и аз… — Затаих дъх и запримигвах. Както обикновено, нямах представа как ще реагира и какво да кажа. Очите му бяха тъмни. Струваше ми се развеселен, ала не бях сигурна. Той опря лакти върху скрина и отпусна брадичката си върху сключените си пръсти.
— Днес идвах тук, чудех се какво да правя с всичко това. Сигурно съм забравил да заключа. — За миг се навъси, сякаш пропускът да заключи вратата бе ужасно провинение. Намръщих се — небрежността не му беше присъща.
— О?
— Но ето, че ти си тук, любопитна, както винаги. — Говореше меко, озадачено.
— Не ми ли се сърдиш? — прошепнах, като използвах и малкото останал в гърдите ми въздух.
Той наклони глава настрани и устните му весело потръпнаха.
— Защо да ти се сърдя?
— Почувствах се като натрапница… а и ти постоянно ми се сърдиш — отвърнах тихо, макар че бях облекчена.
Челото на Крисчън пак се покри с бръчки.
— Да, влязла си без разрешение, но не ти се сърдя. Надявам се един ден да живееш с мен тук и всичко това… — той посочи стаята с ръка — да е и твое.
Стаята с играчките да е и моя?… Зяпнах го — идваше ми прекалено много.
— Затова бях тук днес. Опитвах се да реша какво да правя. — Крисчън потупа устните си с показалец. — Постоянно ли ти се сърдя? Сутринта не ти бях сърдит.
О, вярно. Усмихнах се, като си го спомних когато се бяхме събудили, и това отвлече вниманието ми от мисълта какво ще се случи със стаята с играчките. Сутринта беше адски забавен!
— Беше в закачливо настроение. Обичам закачливия Крисчън.
— Така ли? — Той повдигна вежди и прелестната му уста се усмихна срамежливо. Леле-мале!
— Какво е това? — Протегнах към него сребърния куршумовиден предмет.
— Винаги жадна за информация, а, госпожице Стийл? Това е анален разширител.
— О…
— Купен за теб.
«Моля?!»
— За мен ли?
Крисчън бавно кимна. Лицето му отново беше станало сериозно и предпазливо.
Намръщих се.
— За всяка подчинена ли купуваш нови… ъъъ… играчки?
— Някои неща. Да.
— Анални разширители?
— Да.
Добре… Преглътнах конвулсивно. Анален разширител. Изработен от плътен метал — това нещо не можеше да не е неудобно. Спомних си разговора ни за секс играчките и твърдите граници след моето завършване. Май бях казала, че бих опитала. Сега, след като вече бях видяла такова нещо, не знаех дали искам да го правя. Разгледах го още веднъж и го върнах в чекмеджето.
— А това? — Извадих дълъг черен гумен предмет, който се състоеше от смаляващи се топчета — първото голямо, последното много по-малко. Общо осем.
— Анална броеница. — Крисчън продължаваше да ме наблюдава внимателно.
«О!» Разгледах я с хипнотичен ужас. Всичко това… в мен… _там_! Нямах представа.
— Ако я изтеглиш по време на оргазъм, има страхотен ефект — делово прибави той.
— И това ли е за мен? — прошепнах.
— Да, за теб е.
— Това аналното чекмедже ли е?
Той се подсмихна.
— Щом казваш.
Бързо го затворих. Усещах, че се изчервявам като червен светофар.