— Не ти ли харесва аналното чекмедже? — невинно попита Крисчън, видимо развеселен. Погледнах го и свих рамене в опит да скрия изумлението си.
— Не е на първо място в списъка ми с коледни подаръци — измърморих нехайно и колебливо изтеглих второто чекмедже. Той се ухили.
— В това има колекция от вибратори.
Бързо го затворих.
— А в следващото?
— О, там е по-интересно.
«О!» Издърпах неуверено чекмеджето, без да откъсвам очи от красивото му, но доста самодоволно лице. Вътре имаше различни метални предмети и някакви щипки. Щипки! Извадих една голяма.
— Щипка за срамни устни — поясни Крисчън, небрежно заобиколи скрина и дойде при мен. Веднага я върнах обратно и избрах нещо по-деликатно — две малки щипки на верижка.
— Някои от тези неща са за причиняване на болка, но повечето са за удоволствие — тихо каза Крисчън.
— Какво е това?
— Щипки за гърди — тази е и за двете.
— За двете зърна ли?
Той ми се подсмихна.
— Е, щипките са две, бебчо. Да, за двете зърна, обаче имах предвид друго. Тези са и за удоволствие, и за причиняване на болка.
Аха.
Крисчън ги взе от ръката ми.
— Изпъни си кутрето.
Подчиних се и той защипа едната щипка на върха на пръста ми. Не беше много болезнено.
— Усещането е изключително силно, но когато ги сваляш, са най-болезнени и приятни. — Махнах щипката от кутрето си. Хмм, това можеше да се окаже интересно. Тази мисъл ме накара да се разшавам.
— Харесва ми как изглеждат — промърморих и Крисчън се усмихна.
— Така ли, госпожице Стийл? Струва ми се, че и сам виждам.
Кимнах срамежливо и прибрах щипките в чекмеджето. Крисчън се наведе и извади още две.
— Тези се регулират. — И ми ги подаде да ги разгледам.
— Как се регулират?
— Можеш да ги носиш много стегнати… или пък хлабави. В зависимост от настроението си.
Как успяваше да го накара да звучи толкова еротично? Преглътнах с усилие и за да отклоня вниманието му, извадих инструмент, който приличаше на нож за тесто с шипчета.
— А това? — Намръщих се. Едва ли печеше сладкиши в стаята с играчките.
— Това е зъбчато колело.
— За какво е?
Крисчън се пресегна и го взе.
— Дай ми ръката си. С дланта нагоре.
Протегнах лявата си ръка и той внимателно я пое, плъзгайки палец по кокалчетата на пръстите ми. Полазиха ме тръпки. Допирът на неговата кожа до моята винаги ме възбуждаше. Крисчън прокара колелото по дланта ми.
— Ох! — Шиповете се забиха в кожата ми — резултатът не беше точно болка, а по-скоро гъделичкане.
— Представи си го по гърдите си — похотливо прошепна Крисчън.
«О!» Изчервих се и рязко дръпнах ръката си. Дишането и сърдечният ми ритъм се бяха ускорили.
— Между удоволствието и болката има тънка граница, Анастейжа — меко произнесе той, докато оставяше уреда в чекмеджето.
— А щипките? — прошепнах.
— Можеш да направиш много неща с една щипка. — Очите му горяха.
Натиснах чекмеджето и то се затвори.
— Това ли е всичко? — весело попита Крисчън.
— Не… — Изтеглих четвъртото чекмедже и се озовах пред купчина кожа и ремъци. Дръпнах един ремък… и той се оказа свързан с топка.
— Топка за уста. За да мълчиш — развеселено ме осведоми той.
— Неясни граници — отвърнах.
— Спомням си — отвърна Крисчън. — Но пак можеш да дишаш. Зъбите ти захапват топката. — Той я взе от ръката ми и ми показа с пръсти как я захапват челюстите.
— Носил ли си такова нещо? — попитах.
Крисчън се вцепени и ме погледна.
— Да.
— За да сподавяш виковете си ли?
Той затвори очи — изкаран от търпение, струва ми се.
— Не, предназначението й не е такова.
«О?»
— Става въпрос за степента на контрол, Анастейжа. Ако си завързана и не можеш да говориш, ще си съвсем безпомощна. И трябва да ми имаш пълно доверие, като знаеш, че ще имам толкова голяма власт над теб, че ще трябва да чета по тялото и реакциите ти, вместо да слушам думите ти. Това те прави по-зависима, дава ми абсолютен контрол.
Преглътнах с усилие.
— Говориш така, сякаш ти липсва.
— Говоря за нещо, което знам — тихо каза Крисчън. Очите му бяха сериозни. Атмосферата между нас се беше променила, сякаш той се изповядваше пред свещеник.
— Ти имаш власт над мен. Знаеш го — прошепнах.
— Така ли? Караш ме да се чувствам… безпомощен.
— Не! — «О, Крисчън…» — Защо?
— Защото си единственият човек, който наистина може да ми причини болка. — Той протегна ръка и отметна косата ми зад ухото.