— О, Крисчън… същото се отнася и за теб. Ако не ме желаеше… — Потреперих и забих поглед в сплетените си пръсти. В това се състоеше другото ми мрачно съмнение за нашето бъдеще. Ако той не беше толкова… пречупен, щеше ли да ме желае? Поклатих глава. Трябваше да се опитам да не мисля за това.
— Най-малко искам да ти причиня болка. Обичам те — промълвих аз, протегнах ръце и нежно го погалих по бузите. Той се наведе към мен, пусна топчето обратно в чекмеджето, постави ръце на кръста ми, притегли ме към себе си и попита с тих, съблазнителен глас:
— Приключихме ли с образователната част?
Дланта му се плъзна нагоре към тила ми.
— Защо? Какво ще правиш?
Той ме целуна нежно. И аз започнах да се топя.
— Днес за малко не те нападнаха, Ана — тихо, но предпазливо каза Крисчън.
— И какво от това? — Наслаждавах се на усещането на дланта му върху гърба ми, на близостта му. Той отдръпна глава и ми се намръщи.
— Как така: «И какво от това»?
Смаяно погледнах прелестното му навъсено лице.
— Крисчън, нищо ми няма.
Той ме прегърна и ме притисна към себе си.
— Само като си помисля какво е можело да се случи… — Зарови лицето си в косата ми.
— Кога ще проумееш, че съм по-силна, отколкото изглеждам? — успокоително прошепнах в шията му, вдишвайки разкошното му ухание. На света нямаше нищо по-хубаво от прегръдката на Крисчън.
— Знам, че си силна — тихо каза той и ме целуна по косата, но после за мое огромно разочарование ме пусна. «О?»
Наведох се и извадих друг предмет от отвореното чекмедже. Белезници, прикрепени към прът. Повдигнах го.
Очите на Крисчън потъмняха.
— Това е удължител с окови за глезени и китки.
— Как действа? — Бях искрено заинтригувана.
— Искаш да ти покажа ли? — Той за миг стисна клепачи.
Примигах. Когато ги отвори, очите му пламтяха.
— Да, искам да ми демонстрираш. Обичам да ме връзват — прошепнах. Богинята в мен направи овчарски скок от бункера върху шезлонга си.
— О, Ана — промълви Крисчън и на лицето му изведнъж се изписа мъка.
— Какво има?
— Не тук.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам те в леглото си, не тук. Ела. — Взе удължителя, хвана ме за ръка и бързо ме изведе от стаята.
Защо излизахме? Погледнах през рамо.
— Защо не тук?
Крисчън спря на стълбището и ме погледна.
— Ти може да си готова да се върнеш там, Ана, обаче аз не съм. Предишния път, когато бяхме там, ти ме напусна. Постоянно ти го повтарям — кога ще го проумееш? — Намръщи се и ме пусна, за да може да жестикулира.
— В резултат се промени цялото ми отношение. Радикално се преобрази целият ми мироглед. Казах ти го. Не ти казах, че… — Млъкна и прокара пръсти през косата си, търсеше подходящите думи. — Аз съм като възстановяващ се алкохолик, разбираш ли? Не намирам друго сравнение. Желанието го няма, но не искам да се изкушавам. Не искам да ти причинявам болка.
Изглеждаше разкъсван от угризения. Прободе ме остра болка. Какво бях направила с този човек? Бях ли направила живота му по-хубав? «Той е бил щастлив преди да се срещнем, нали?»
— Не мога да ти причиня болка, защото те обичам — прибави Крисчън. Гледаше ме с абсолютната искреност на момченце, което казва някаква съвсем простичка истина.
Пълната му откровеност ме накара да се задъхам. Обожавах го повече от всичко на света. Наистина обичах този мъж безусловно.
Нахвърлих му се толкова ненадейно, че трябваше да пусне удължителя, за да ме хване. Притиснах го към стената, обгърнах лицето му в шепите си, притеглих устните му към своите и опитах вкуса на изненадата му, вкарвайки езика си в устата му. Бях застанала едно стъпало над него, тъй че бяхме еднакво високи. Обзета от еуфория, го зацелувах страстно, заровила пръсти в косата му. Искаше ми се да го докосвам навсякъде, но се сдържах, защото бях наясно със страха му. Въпреки това желанието ми се усилваше, разцъфваше дълбоко в мен. Крисчън изпъшка, хвана ме за раменете и ме отблъсна от себе си.
— На стълбището ли искаш да те чукам? — промълви задъхано. — Защото в момента мога да го направя.
— Да — прошепнах и бях сигурна, че очите ми са потъмнели също като неговите.
Крисчън ми отправи премрежен поглед.
— Не. Искам те в леглото си. — И изведнъж ме преметна на рамото си, което ме накара да изпищя от изненада, и силно ме шляпна по дупето, в резултат на което изпищях пак. По пътя надолу по стълбището той спря да вдигне падналия удължител.
Докато минавахме по коридора, госпожа Джоунс тъкмо излизаше от сервизното помещение. Усмихна ни се и аз извинително й махнах с ръка. Крисчън май изобщо не я забеляза.