Выбрать главу

 След секунди той рязко проникна в мен.

 — Оох! По-нежно! — извиках аз и Крисчън се вцепени.

 — Добре ли си?

 — По-нежно… изчакай да свикна.

 Той бавно се изхлузи от мен и внимателно отново ме изпълни, разтегна ме, два пъти, три пъти… Бях безпомощна.

 — Да, вече съм готова — прошепнах с наслада.

 Крисчън простена и ускори ритъма си… постоянно движение… безспир… нагоре, навътре, изпълваше ме… и беше разкошно. В моята безпомощност имаше наслада, удоволствие от това, че му се предавам, в това да знам, че го задоволявам по начина, по който иска той. Можех да го направя. Крисчън ме отвеждаше на онези мрачни места, места, за чието съществуване дори не подозирах, и двамата заедно ги изпълвахме с ослепителна светлина. О, да… ярка, ослепителна светлина.

 И аз свърших повторно, ликувайки от онова, което правеше за мен, и високо изкрещях името му. Крисчън се вцепени, изливайки сърцето и душата си в мен.

 — Ана, бебчо — извика и се отпусна до мен.

 Пръстите му сръчно разкопчаха каишките, после той разтри глезените и китките ми. Когато свърши и аз най-после бях свободна, ме привлече в прегръдката си и се унесох изтощена.

 Когато се събудих, бях свита на кълбо до него и той ме гледаше. Нямах представа колко е часът.

 — Цяла вечност мога да те гледам как спиш, Ана — прошепна Крисчън и ме целуна по челото.

 Усмихнах се и безсилно се примъкнах към него.

 — Не искам никога да те оставя да си идеш — тихо каза той и ме прегърна.

 «Хмм.»

 — И аз не искам да си отида. Никога не ме оставяй — измърморих сънено. Клепачите ми просто отказваха да се отворят.

 — Имам нужда от теб — промълви Крисчън, но гласът му беше далечен, безплътна част от сънищата ми. Той имаше нужда от мен… имаше нужда от мен… и докато накрая потъвах в мрака, в ума ми плахо ми се усмихваше едно момченце със сиви очи и мръсна рошава коса с цвят на мед.

17

 Хмм.

 Бавно се събуждах. Крисчън беше заровил нос в шията ми.

 — Добро утро, бебчо — прошепна той и захапа ухото ми. Клепачите ми запърхаха, отвориха се и после бързо се затвориха. Силна утринна светлина нахлуваше в стаята и дланта му нежно галеше гърдите ми, като лекичко ме възбуждаше. Крисчън спусна ръката си надолу, хвана ме за хълбока и ме притисна към себе си.

 Долепих се до него и почувствах еректиралия му член до дупето си. «О, божичко!» Сутрешно събуждане ала Крисчън Грей.

 — Радваш се да ме видиш — промърморих сънено и се заизвивах похотливо, притисната към него. Усетих усмивката му до челюстта си.

 — _Много_ се радвам да те видя — отвърна той и плъзна дланта си по корема ми, после надолу между краката ми. Пръстите му затанцуваха по срамните ми устни. — Има някои предимства човек да се буди до вас, госпожице Стийл — пошегува се Крисчън и нежно ме завъртя, така че да легна по гръб.

 — Добре ли спа? — попита ме, докато пръстите му продължаваха чувствено да ме изтезават. Усмихваше ми се — с онази негова зашеметяваща усмивка на секси модел със съвършени зъби. Задъхах се.

 Хълбоците ми започнаха да се поклащат в ритъма на започнатия от пръстите му танц. Крисчън невинно ме целуна по устните и продължи надолу по шията ми, като бавно ме хапеше, целуваше и смучеше. Изстенах. Нежните му докосвания бяха леки, божествени. Дръзките му пръсти се спуснаха надолу и единият се плъзна в мен.

 — О, Ана! — благоговейно прошепна той до гърлото ми. — Вече си готова. — Започна да движи пръста си в такт с целувките си. Устните му лениво се плъзнаха по ключицата ми, след това надолу към гърдите ми. Известно време изтезава със зъби и устни зърното първо на едната, а после и на другата ми гърда, но… о, съвсем лекичко… и те се втвърдиха и удължиха в сладострастна реакция.

 Простенах.

 — Хмм — тихо изръмжа Крисчън и вдигна глава, за да ми отправи ослепителен поглед. — Искам те веднага. — Пресегна се към нощното шкафче и се претърколи върху мен, като пое тежестта си с лакти; потъркваше носа си в моя, докато разтваряше краката ми със своите. След това застана на колене и разкъса станиоловото пакетче.

 — Нямам търпение до събота. — В очите му блестеше похотлива наслада.

 — Купонът за рождения ти ден ли? — попитах задъхано.

 — Не. А защото тогава ще престана да използвам тези боклуци.

 Изкисках се.

 Крисчън ми се ухили, докато си нахлузваше презерватива.

 — Кикотите ли се, госпожице Стийл?

 — Не. — Опитах се да си придам сериозен вид и не успях.