— Сега не е моментът да се кикотите. — Той сърдито поклати глава и тихият му глас прозвуча сурово, а изражението му — «Мале мила!» — беше едновременно ледено и вулканично.
Дъхът ми секна в гърлото.
— Нали ти харесваше да се кикотя — прошепнах дрезгаво, втренчена в тъмните бездни на буреносните му очи.
— Не сега. Има си време и място за кикотене. Трябва да те накарам да спреш и ми се струва, че знам как — зловещо произнесе Крисчън и тялото му покри моето.
— Какво бихте желали за закуска, Ана?
— Само мюсли, благодаря, госпожо Джоунс.
Изчервих се, докато заемах мястото си на бара до Крисчън. Предишния път, когато бях видяла благоприличната госпожа Джоунс, Крисчън безцеремонно ме отнасяше на рамо в спалнята си.
— Изглеждаш прекрасно — тихо каза Крисчън. Носех сивата си тясна пола и сива копринена риза.
— Ти също. — Усмихнах му се срамежливо. Той беше по бледосиня риза и дънки и имаше готин, свеж и съвършен вид, както винаги.
— Трябва да ти купим още поли — делово рече Крисчън. — Всъщност с удоволствие ще те заведа на пазар.
Хмм — пазар. Мразя да пазарувам. Но с Крисчън можеше и да не е чак толкова зле. Реших, че отвличането на вниманието е най-добрата защита.
— Чудя се какво ще се случи днес на работа.
— Ще трябва да намерят заместник на оня скапаняк. — Крисчън се намръщи, като че ли е настъпил нещо извънредно неприятно.
— Надявам се новият ми шеф да е жена.
— Защо?
— Ами защото има по-малка вероятност да възразиш, ако реша да изляза с нея — подразних го.
Устните му потрепнаха и той се зае с омлета си.
— Какво ти е толкова смешно? — попитах.
— Ти. Изяж си мюслито докрай, ако няма да ядеш друго.
Командореше, както винаги. Свих му устни, обаче се заех със закуската си.
— Ключът влиза ето тук. — Крисчън посочи под скоростния лост.
— Странно място — измърморих, но се радвах на всяка дребна подробност, направо подскачах като малко дете на удобната кожена седалка. Крисчън най-после ми позволяваше да отида на работа с колата си.
Той ме наблюдаваше безизразно, макар че очите му блестяха весело.
— Много се вълнуваш, нали?
Кимнах, хилех се като идиотка.
— Усещаш ли миризмата на нова кола?! Направо съм влюбена в този сааб!
Крисчън сви устни.
— Влюбена значи, а? Ама ви бива да се изразявате, госпожице Стийл. — Той се отпусна на облегалката с престорено неодобрително изражение, ала не можеше да ме заблуди. Знаех, че му е приятно.
— Е, да тръгваме. — Крисчън посочи входа на гаража.
Плеснах с ръце, запалих двигателя и той замърка. Включих на скорост, отпуснах съединителя и саабът плавно потегли напред. Тейлър караше аудито зад нас и щом бариерата се вдигна, двете коли една след друга напуснаха «Ескала».
— Може ли да пуснем радиото? — помолих, докато чакахме на първия стоп.
— Искам да се съсредоточиш — рязко възрази той.
— Моля те, Крисчън, мога да карам с пусната музика!
Крисчън се нацупи, но след малко се пресегна към радиото.
— Можеш да пускаш айпода си и дискове с емпетройки, както и нормални компактдискове.
Мощните мелодични звуци на «Полис» внезапно изпълниха колата. Крисчън намали звука. «Хмм… «Царят на болката».»
— Твоят химн — подразних го и моментално съжалих, защото Крисчън силно стисна устни. «О, не!» — Някъде имам този албум — продължих припряно, за да отвлека вниманието му. Хмм… някъде в квартирата, в която почти не бях живяла.
Зачудих се как е Итън. Днес трябваше да се опитам да му се обадя. Нямаше да имам много работа.
В корема ми разцъфна тревога. Какво щеше да се случи, когато отидех в службата? Дали всички щяха да знаят за Джак? Дали всички щяха да знаят за участието на Крисчън? Дали все още щях да съм на работа? Божичко, ако останех без работа, какво щях да правя?
«Омъжи се за богаташа, Ана!» — саркастично ми се хилеше подсъзнанието ми. Не му обърнах внимание — алчно копеле.
— Ей, госпожице Многознайка, къде се унесохте?! — върна ме в настоящето Крисчън, когато спрях на следващия светофар.
— Много си разсеяна. Съсредоточи се, Ана — сгълча ме той. — Катастрофите стават тъкмо заради разсеяност.
«Уф!» Внезапно се върнах назад във времето, когато Рей ме учеше да шофирам. Нямах нужда от друг баща. Може би от съпруг, перверзен съпруг. «Хмм.»
— Просто си мислех за работата.
— Всичко ще е наред, бебчо. Довери ми се. — Крисчън се усмихна.
— Недей да се намесваш, моля те, искам да се оправям сама. Моля те, Крисчън. Това е важно за мен — казах колкото може по-внимателно. Не исках да се караме. Той за пореден път упорито стисна устни и си помислих, че пак ще започне да ме мъмри.