Изчервих се и не успях да скрия усмивката си.
— Аха, ясно! — възкликна Итън и вдигна ръце в знак, че се предава. — Познавам по тайната усмивка. Не ми казвай нищо повече. Наминах просто да видя дали имаш време да обядваме заедно. Записвам курс по психология в Сиатълския университет през септември. За магистратурата.
— О, Итън! Случиха се цял куп неща. Имам да ти разказвам много, но точно сега не мога. Имам среща. — Внезапно ми хрумна нещо. — И се питам дали не можеш да ми направиш една адски голяма услуга? — Сключих умолително ръце.
— Естествено — озадачено отвърна той.
— Трябваше да обядвам със сестрата на Крисчън и Елиът, но не мога да се свържа с нея, а тази среща ми изскочи съвсем неочаквано. Ще обядваш ли с нея? Моля те!
— Уф, Ана! Не ми се дундурка някакво хлапе.
— Моля те, Итън. — Отправих му възможно най-синеокия поглед с най-дългите мигли, на който бях способна. Той се подсмихна и разбрах, че съм го убедила.
— Обаче ще ми сготвиш нещо вкусно — измърмори Итън.
— Естествено. Каквото кажеш и когато кажеш.
— Къде е тя?
— Би трябвало да се появи всеки момент. — И сякаш по даден знак чух гласа й.
— Ана! — извика от входа тя.
Двамата се обърнахме и я видяхме — с идеална фигура, висока, с прическа боб. Носеше ментовозелена мини рокля и обувки на платформи с високи токове и каишки през стройните глезени. Изглеждаше зашеметяващо.
— Това ли е хлапето? — попита невярващо Итън.
— Да. Хлапето, което трябва да дундуркаш — прошепнах му в отговор. — Здрасти, Мия. — Прегърнах я набързо, докато тя безсрамно се вторачи в Итън.
— Мия, това е Итън, братът на Кейт.
Той кимна, вдигнал вежди от изненада. Мия примига няколко пъти, докато му подаваше ръка.
— Много ми е приятно да се запознаем — хладнокръвно каза Итън и Мия отново примига — за пръв път онемяла. И се изчерви.
О, божичко. Май не я бях виждала да се изчервява.
— Няма да мога да дойда на обяд — вяло я осведомих аз. — Итън се съгласи да те заведе, ако нямаш нищо против. Може ли да отложим срещата за друг път?
— Естествено — тихо отвърна тя. Мия да говори тихо — виж, това беше нещо ново.
— Да, оттук поемам аз. Чао, Ана — каза Итън и подаде на Мия ръка. Тя я пое със свенлива усмивка.
— Чао, Ана. — Мия се обърна към мен, произнесе само с устни: «О, боже мой!» и подчертано ми намигна.
«Тя го хареса!» Махнах им, докато излизаха от сградата. Зачудих се какво е отношението на Крисчън към гаджетата на сестра му. Смутих се дори от самата мисъл за това. Но пък тя беше на моя възраст и Крисчън не можеше да възрази, нали?
«Само че си имаме работа с Крисчън.» Моето саркастично подсъзнание се завърна — с режещ език, плетена жилетка и дамска чанта в сгъвката на ръката. Пропъдих образа. Мия вече беше голяма и Крисчън можеше да се държи разумно, нали? Прогоних тази мисъл и тръгнах обратно към кабинета на Джак… ъъъ… към моя кабинет, за да се приготвя за срещата.
Срещата свърши чак в три и половина. Мина добре. Дори успях да получа одобрение за двата ръкописа, които бях харесала. Усещането беше опияняващо.
На бюрото ми имаше грамадна кошница със зашеметяващи бели и бледорозови рози. Леле-мале — дори ароматът им беше божествен. Усмихнах се и взех придружаващата ги картичка. Знаех кой ги праща.
C>
«Поздравления, госпожице Стийл!
При това съвсем сама!
Без помощ от Вашия свръхприятелски настроен президент с мегаломански наклонности.»
@ С обич: Крисчън
C$
Взех блакберито и му пратих имейл.
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ Мегаломаните…
__Дата:__ 16 юни 2011, 15:43
__До:__ Крисчън Грей
«… са любимият ми тип маниаци. Благодаря за красивите цветя. Пристигнаха в огромна кошница, която ми напомня за пикници и одеяла.» х
C$
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Чист въздух
__Дата:__ 16 юни 2011, 15:55
__До:__ Анастейжа Стийл
«Маниак, а? Д-р Флин може би ще каже нещо по този въпрос.
Искаш ли да идем на пикник?
Може да се позабавляваме сред природата, Анастейжа…
Как минава денят ти, бебчо?»
@ Крисчън Грей
@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
О, божичко. Изчервих се, докато четях отговора му.
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ Разнородно
__Дата:__ 16 юни 2011, 16:00
__До:__ Крисчън Грей
«Денят отлетя. Не ми остана нито миг да помисля за нещо друго, освен за работа. Смятам, че ще се справя! Ще ти разкажа подробно, когато се прибера.