Когато влязохме, той стана и дойде при нас. Носеше черен панталон и бледосиня риза с разкопчана яка — без вратовръзка. Ясносините му очи сякаш забелязваха всичко.
— Здравей, Крисчън.
— Здравей, Джон. — Ръкуваха се. — Спомняш си Анастейжа, нали?
— Как бих могъл да я забравя? Добре дошла, Анастейжа.
— Ана, моля — казах, докато той твърдо ми стискаше ръката. Английският му акцент наистина ужасно ми харесваше.
— Добре. Ана. — Психиатърът кимна любезно и ни поведе към кушетките.
Крисчън ми даде знак да седна на едната. Настаних се — опитвах се да изглеждам спокойна — и отпуснах длан върху страничната облегалка, докато той се изтегна на другата кушетка, така че бяхме под прав ъгъл един спрямо друг. Между нас имаше масичка с най-обикновена лампа. С интерес забелязах до нея кутия салфетки.
Бях очаквала друго. Представях си гола бяла стая с черно кожено канапе.
Доктор Флин седна на единия фотьойл и взе подвързан с кожа бележник. Крисчън кръстоса крака — всъщност опря глезена на единия си върху коляното на другия, и изпъна ръка по облегалката на кушетката. После протегна другата, хвана ръката ми на страничната облегалка и я стисна успокоително.
— Крисчън ме помоли да го придружавате на един от нашите сеанси — внимателно започна психиатърът. — Само за информация, ние се отнасяме към тях с пълна конфиденциалност…
Повдигнах вежди и той млъкна по средата на изречението.
— Хм… ъъъ… подписала съм споразумение за конфиденциалност — казах малко засрамена, че съм го прекъснала.
Флин и Крисчън се вторачиха в мен и Крисчън пусна ръката ми.
— Какво споразумение за конфиденциалност? — Доктор Флин свъси вежди и въпросително погледна Крисчън, който сви рамене.
— Всичките си връзки с жени ли започваш със споразумение за конфиденциалност? — попита го психиатърът.
— Договорните да.
Устните на доктор Флин потрепнаха.
— Имал ли си други връзки с жени? — Изглеждаше развеселен.
— Не — отвърна Крисчън след съвсем кратка пауза и също се подсмихна.
— И аз така си мислех. — Докторът отново насочи вниманието си към мен. — Е, явно няма защо да се безпокоим за конфиденциалността, но ви предлагам в скоро време да обсъдите този въпрос. Доколкото разбрах, отношенията ви вече не са обект на такъв договор, нали?
— Надявам се да станат обект на друг вид договор — тихо каза Крисчън и ме погледна.
Изчервих се и доктор Флин присви очи.
— Простете ми, Ана, но аз знам за вас много повече, отколкото предполагате. Крисчън беше много разговорчив.
Нервно погледнах Крисчън. Какво му беше разказвал?
— Споразумение за конфиденциалност значи — продължи докторът. — Това сигурно ви е шокирало.
Примигнах и отговорих тихо и колебливо:
— О, този шок бледнее в сравнение с последните разкрития на Крисчън. — Гласът ми звучеше невероятно нервно.
— Убеден съм в това. — Флин ми се усмихна любезно. — Е, Крисчън, за какво искаш да разговаряме?
Крисчън сви рамене като намусен тийнейджър.
— Анастейжа искаше да се срещне с теб. Значи трябва да питаш нея.
На лицето на психиатъра отново се изписа изненада и той проницателно се втренчи в мен.
Това беше унизително. Забих поглед в скута си.
— Ще се почувствате ли по-удобно, ако Крисчън ни остави за известно време?
Очите ми се стрелнаха към Крисчън и той ме погледна въпросително.
— Да — прошепнах аз.
Крисчън се намръщи и отвори уста, но бързо я затвори и се изправи с рязко, грациозно движение.
— Ще изляза в чакалнята — каза и стисна устни.
«О, не!»
— Благодаря, Крисчън — безизразно рече доктор Флин.
Крисчън ми отправи продължителен въпросителен поглед, след това излезе — но не затръшна вратата. И слава богу. Веднага се отпуснах.
— Страх ли ви е от него?
— Да. Но не толкова, колкото по-рано. — Почувствах се нелоялна, но това беше самата истина.
— Не съм изненадан, Ана. С какво мога да ви помогна?
Вторачих се в сплетените си пръсти. Какво можех да го попитам?
— Доктор Флин, по-рано никога не съм имала връзка и Крисчън е… ами, той си е Крисчън. И през последната седмица се случиха ужасно много неща. Нямах възможност да ги премисля.
— Какво трябва да премисляте?
Погледнах го. Беше наклонил глава на една страна и ме наблюдаваше със съчувствие, струва ми се.
— Ами… Крисчън твърди, че лесно ще се откаже от… ъъъ… — Запънах се и млъкнах. Оказваше се по-трудно, отколкото бях предполагала.