Доктор Флин въздъхна.
— Ана, за съвсем краткото време, откакто го познавате, вие постигнахте по-голям напредък с моя пациент, отколкото аз за последните две години. Оказахте му огромно въздействие. Разберете го.
— Той също ми оказа огромно въздействие. Просто не знам дали съм му достатъчна. За да задоволява потребностите си — прошепнах аз.
— Това ли ви е нужно от мен? Да ви вдъхна увереност ли?
Кимнах.
— Нужна е промяна — простичко поясни психиатърът. — Крисчън се оказа в ситуация, в която неговите методи да се справя вече не действат. С две думи, вие сте го принудили да се изправи пред някои от демоните си и да преосмисли нещата.
Примигнах. Същото ми беше казал и самият Крисчън.
— Да, неговите демони — промълвих аз.
— Ние не се занимаваме с тях — те са минало. Крисчън знае кои са демоните му, аз също — а сега и вие, сигурен съм. Много повече ме вълнува бъдещето — да отведа Крисчън там, където иска да бъде.
Намръщих се и той повдигна вежди.
— Научният термин е ФРКТ… извинявайте — усмихна се доктор Флин. — Това означава «фокусирана към решения кратка терапия». По съществото си е целево ориентирана. Съсредоточаваме се върху това къде иска да е Крисчън и как да стигне там. Подходът е диалектически. Няма смисъл да си блъска главата в миналото — то е анализирано от всички лекари, психолози и психиатри, при които е ходил. Известно ни е защо е такъв, какъвто е, но е важно бъдещето. Къде си се представя Крисчън, къде иска да бъде. Трябваше вие да го напуснете, за да се съгласи да приеме сериозно този вид терапия. Той съзнава, че целта му е любовна връзка с вас. Съвсем просто е и в момента работим върху това. Естествено, има пречки — неговата афефобия например.
«Неговата какво?» Ахнах.
— Извинете. Имах предвид страха му да го докосват. — Доктор Флин поклати глава, сякаш сам се укоряваше. — Сигурна съм, че знаете за него.
Изчервих се и кимнах. «А, това ли!»
— Той изпитва патологично отвращение от себе си. Убеден съм, че това не ви изненадва. И разбира се, парасомнията… ъъъ… кошмарите му.
Запримигвах в опит да запомня всички тези сложни думи. Всичко това ми беше известно. Но Флин не споменаваше нищо за основната ми тревога.
— Но той е садист. И като такъв, определено има потребности, които аз не мога да задоволя.
Докторът стисна устни.
— Това вече не се приема за термин в психиатрията. Не знам колко пъти съм му го повтарял. Даже вече не се определя като парафилия — още от деветдесетте години на миналия век.
Пак се оплетох в сложни понятия и неразбиращо запримигвах. Флин ми се усмихна любезно.
— Това ми е любимото му болно място. Крисчън просто си мисли най-лошото за всяка дадена ситуация. Свързано е с неговото отвращение от себе си. Естествено, съществува сексуален садизъм, но това не е заболяване, а съзнателно избран начин на живот. И няма никакъв проблем, ако се упражнява в безопасна, разумна връзка по взаимно съгласие между възрастни хора. Според мен всички садомазохистични връзки на Крисчън са били такива. Вие сте първата му любовница, която не се е съгласила, и затова той няма желание да го прави.
«Любовница!»
— Едва ли е толкова просто.
— Защо да не е? — Докторът сви добродушно рамене.
— Ами… заради причините, по които го прави.
— Точно това е въпросът, Ана. От гледна точка на фокусираната към решения терапия, е съвсем просто. Крисчън иска да бъде с вас. За тази цел трябва да се откаже от по-екстремните аспекти на подобна връзка. В края на краищата вие не искате от него нещо неразумно… нали?
Изчервих се. Не исках нещо неразумно, нали?
— Да, така смятам. Но се боя, че той не смята така.
— Крисчън го съзнава и действа съобразно с това. Той не е луд. — Доктор Флин въздъхна. — Накратко, Крисчън не е садист, Ана. Той е гневен, уплашен, изключително интелигентен млад мъж, само че когато се е родил, са му се паднали адски кофти карти. Може цял живот да си блъскаме главите и да анализираме кой, как и защо. От друга страна, Крисчън може да продължи нататък и да реши как иска да живее. Той е намерил нещо, което няколко години му е вършило работа, повече или по-малко, но откакто ви е срещнал, вече не му върши. И в резултат променя начина си на действие. Ние с вас трябва да уважим неговия избор и да го подкрепим.
Зяпнах го.
— Така ли ми вдъхвате увереност?
— Толкова мога, Ана. В този живот няма гаранции. — Той се усмихна. — И това е моето професионално мнение.
И аз се усмихнах — мрачно. Лекарски шегички… божичко.
— Ама той се възприема като възстановяващ се алкохолик!