— Крисчън винаги мисли най-лошото. Както казах, това е свързано с неговото отвращение от себе си. Това му е в природата. Естествено, той е нервен от извършването на тази промяна в живота си. Така потенциално се разкрива за цял свят на емоционална болка, каквато случайно вече е изпитал — когато сте го напуснали. И естествено, се страхува. — Психиатърът замълча за миг. — Не е нужно да подчертавам колко важна роля играете вие в неговото преображение. Но е така. Крисчън нямаше да е в това положение, ако не ви беше срещнал. Аз лично смятам, че аналогията с алкохолика не е особено подходяща, обаче ако засега му върши работа, трябва да го смятаме за невинен до доказване на противното.
Да смятаме Крисчън за невинен до доказване на противното. Тази мисъл ме накара да се намръщя.
— В емоционално отношение Крисчън е юноша, Ана. Напълно е пропуснал тази фаза от живота си. Насочил е цялата си енергия към бизнес успеха си и е надминал всякакви очаквания. Само че емоционалният му свят трябва да навакса.
— И как мога да му помогна аз?
Доктор Флин се засмя.
— Просто продължавайте да правите това, което правите. — И ми се ухили. — Крисчън е на седмото небе. Направо е радост за очите ми.
Изчервих се и богинята в мен сама се прегърна от радост. Нещо обаче ме смущаваше.
— Може ли да ви задам още един въпрос?
— Разбира се.
Дълбоко си поех дъх.
— Донякъде ми се струва, че ако не беше толкова пречупен, нямаше да… ме желае.
Психиатърът изненадано повдигна вежди.
— Имате много негативно мнение за себе си, Ана. И честно казано, това говори повече за вас, отколкото за Крисчън. Не е точно като неговото отвращение от себе си, но ме изненадвате.
— Ами, само го вижте… и после вижте мен.
Доктор Флин се намръщи.
— Вече го направих. Виждам един привлекателен млад мъж и една привлекателна млада жена. Защо не се възприемате като привлекателна, Ана?
«О, не…» Не исках да говорим за мен. Вторачих се в пръстите си. Рязко почукване на вратата ме стресна. Крисчън влезе в стаята, ядосано вперил очи в нас. Изчервих се, а Флин благодушно се усмихна на Крисчън.
— Заповядай, Крисчън.
— Струва ми се, че времето изтече, Джон.
— Почти, Крисчън. Седни при нас.
Крисчън седна, този път до мен, и собственически постави ръка върху коляното ми. Това не остана незабелязано от психиатъра.
— Имате ли други въпроси, Ана? — попита ме доктор Флин с очевидна загриженост. Мамка му… не биваше да задавам последния въпрос. Поклатих глава.
— Крисчън?
— Днес не, Джон.
Флин кимна.
— Може би няма да е зле двамата да дойдете пак заедно. Сигурен съм, че Ана ще има още въпроси.
Крисчън неохотно кимна.
Изчервих се. Мамка му… той искаше да се разрови надълбоко. Крисчън стисна ръката ми, погледна ме напрегнато и тихо попита:
— Искаш ли?
Усмихнах му се и кимнах. Да, щяхме да го смятаме за невинен до доказване на противното, благодарение на добрия доктор от Англия.
Крисчън отново стисна ръката ми, обърна се към Флин и го попита:
— Как е тя?
«Аз ли?»
— Ще се оправи — успокоително отвърна психиатърът.
— Добре. Дръж ме в течение.
— Непременно.
Мама му стара. Говореха за Лийла.
— Е, време е да вървим да отпразнуваме твоето повишение — многозначително ми каза Крисчън.
Кимнах срамежливо и той се изправи.
Сбогувахме се набързо с доктор Флин и Крисчън неприлично припряно ме изтика навън.
На улицата се обърна към мен.
— Как мина? — Гласът му звучеше тревожно.
— Добре.
Той ме погледна подозрително. Наклоних глава настрани.
— Моля ви, не ме гледайте така, господин Грей. По докторско предписание ще ви смятам за невинен до доказване на противното.
— Какво означава това?
— Ще видиш.
Той стисна устни и присви очи.
— Качвай се в колата — заповяда ми и ми отвори вратата на сааба.
О, промяна на посоката. Блакберито ми започна да звъни. Извадих го от чантата си.
«Мамка му, Хосе!»
— Здрасти!
— Здрасти, Ана…
Вторачих се в господин Петдесет нюанса, който ме наблюдаваше подозрително. «Хосе» — произнесох му с устни. Той продължи да ме гледа безизразно, но очите му станаха сурови. Да не си мислеше, че не забелязвам? Насочих вниманието си към Хосе.
— Извинявай, че не ти се обадих. За утре ли става дума? — попитах Хосе, обаче продължавах да се взирам в Крисчън.
— Да, виж — разговарях с някакъв тип в апартамента на Грей, тъй че знам къде да доставя снимките и би трябвало да съм там между пет и шест… после съм свободен.