«Уф.»
— Ами, аз всъщност в момента живея при Крисчън и ако искаш, той е съгласен да отседнеш там.
Крисчън силно стисна устни. Хмм — страхотен домакин!
Хосе помълча малко, докато смели новината. Потръпнах. Не бях имала възможност да разговарям с него за Крисчън.
— Добре — накрая отвърна той. — Тая работа с Грей сериозна ли е?
Извърнах се от колата и се насочих към отсрещния тротоар.
— Да.
— Колко?
Свих устни. Защо Крисчън трябваше да слуша този разговор?
— Сериозна е.
— Той с тебе ли е в момента? Затова ли ми отговаряш едносрично?
— Да.
— Добре. Значи ти е разрешено да излезеш утре, така ли?
— Естествено. — Надявах се. Автоматично стиснах палци.
— Къде ще се срещнем?
— Можеш да ме вземеш от работа — предложих аз.
— Добре.
— Ще ти пратя есемес с адреса.
— В колко часа?
— В шест?
— Хубаво. Тогава до утре, Ана. Нямам търпение да се видим. Липсваш ми.
Ухилих се.
— Супер. До утре. — Затворих и се обърнах.
Крисчън се беше облегнал на колата и внимателно ме наблюдаваше с непроницаемо изражение.
— Как е твоят приятел? — попита хладно.
— Добре е. Ще ме вземе от работа и сигурно ще отидем да пийнем по нещо. Ще дойдеш ли с нас?
Крисчън се поколеба. Сивите му очи бяха студени.
— Не те ли е страх, че може да опита нещо?
— Не! — троснах му се.
— Добре. — Той вдигна ръце в знак, че се предава. — Излезте с приятеля ти и ще се видим по-късно вечерта.
Очаквах кавга и лесното му съгласие ме изненада.
— Виждаш ли, мога да бъда и сговорчив — подсмихна се Крисчън. Извих устни. «Ще видим.»
— Може ли аз да карам?
Изненадан от молбата ми, Крисчън примига.
— Предпочитам да не караш.
— Защо?
— Защото не обичам да ме возят.
— Сутринта не възрази и като че ли търпиш да те вози Тейлър.
— Имам пълно доверие в шофьорските умения на Тейлър.
— А в моите нямаш, така ли? — Сложих ръце на кръста си. — Честно казано, шантавият ти стремеж да контролираш всичко не познава граници. Карам кола от петнайсетгодишна!
Той сви рамене, като че ли това нямаше абсолютно никакво значение. О, направо ме побъркваше! Невинен до доказване на противното ли? Глупости!
— Колата моя ли е? — попитах.
Крисчън ми се намръщи.
— Естествено, че е твоя.
— Тогава ми дай ключовете, ако обичаш. Карала съм я два пъти, и то само до и от работа. Само ти се забавляваш с нея. — Бях се нацупила максимално. Устните на Крисчън потръпнаха от опита му да потисна усмивката си.
— Но ти не знаеш къде отиваме.
— Сигурна съм, че ще ме осведомите, господин Грей.
Той ме гледаше зашеметен, после ми отправи своята нова срамежлива усмивка, която тотално ме разоръжи и ме накара да се задъхам.
— Голяма работа, а? — измърмори Крисчън.
Изчервих се.
— Общо взето, да.
— Е, в такъв случай… — Той ми подаде ключовете, заобиколи от лявата страна и ми отвори вратата.
— Тук наляво — нареди ми Крисчън и потеглихме на север към 1-5. — По дяволите, по-полека, Ана. — Той се хвана за таблото.
О, за бога! Извъртях очи, но не се обърнах да го погледна. По уредбата тихо се носеше гласът на Ван Морисън.
— Намали!
— Намалявам!
Крисчън въздъхна.
— Какво каза Флин? — Ясно долових тревогата в гласа му.
— Вече ти обясних. Каза, че трябва да те смятам за невинен до доказване на противното. — По дяволите, навярно трябваше да оставя Крисчън да кара. Тогава щях да мога да го наблюдавам. Всъщност… Дадох мигач и понечих да отбия.
— Къде отиваш? — изсумтя той.
— Ще ти отстъпя волана.
— Защо?
— За да мога да те гледам.
Крисчън се засмя.
— Не, не — ти искаше да караш. Е, карай сега и аз ще те гледам.
Намръщих му се.
— Гледай си пътя! — извика той.
Кръвта ми кипна. Ха! Отбих до тротоара преди поредния светофар, изскочих от сааба, затръшнах вратата и застанах на тротоара със скръстени ръце, гневно вторачена в него. Крисчън също слезе и попита ядосано:
— Какво правиш?
— Не. Ти какво правиш?
— Нямаш право да паркираш тук.
— Знам.
— Тогава защо паркира?
— Защото ми писна да ме командориш. Или карай ти, или млъкни и ме остави да карам.
— Анастейжа, връщай се в колата, преди да са ни глобили.
— Няма.
Тотално объркан, той примига, после прокара пръсти през косата си и гневът му се превърна в смущение. Изведнъж придоби ужасно комичен вид и аз не успях да се сдържа и му се усмихнах. Крисчън се намръщи и изсумтя: