— Какво има?
— Ти.
— О, Анастейжа! Ти си най-вбесяващата жена на света! — Крисчън разпери ръце. — Добре, ще карам.
Хванах го за сакото и го притеглих към себе си.
— Не — вие сте най-вбесяващият мъж на света, господин Грей.
Той ме погледна с потъмнели, напрегнати очи, после обви ръце около кръста ми и силно ме прегърна.
— Тогава сигурно сме създадени един за друг — каза тихо и дълбоко си пое дъх, заровил нос в косата ми. Прегърнах го и аз и затворих очи. За пръв път от сутринта се отпусках така.
— О… Ана, Ана, Ана — промълви той, притиснал устни към косата ми. Прегърнах го още по-силно и останахме неподвижни, наслаждавайки се на този неочакван миг на покой на улицата. Накрая Крисчън ме пусна и отвори дясната врата. Качих се и седнах, а той заобиколи отляво.
Потеглихме. Крисчън разсеяно си тананикаше с Ван Морисън.
Леле. Никога не го бях чувала да пее, дори под душа, съвсем никога. Навъсих се. Имаше чудесен глас — естествено. Хмм… дали ме беше чувал да пея?
«Нямаше да ти предложи да се омъжиш за него, ако те беше чувал!» Подсъзнанието ми стоеше със скръстени ръце и носеше кариран шлифер. Песента свърши и Крисчън се ухили.
— Знаеш ли, ако ни бяха глобили, колата е на твое име.
— Е, добре че ме повишиха — мога да си позволя глобата — заявих самодоволно, зазяпана в прелестния му профил. Устните му потрепнаха. Докато завиваше по рампата на север към 1-5, по уредбата започна нова песен на Ван Морисън.
— Къде отиваме?
— Изненада. Какво друго каза Флин?
Въздъхнах.
— Разправяше за ФФФРТК или нещо подобно.
— ФРКТ. Най-новата терапевтична възможност — измърмори той.
— Опитвал ли си други?
Крисчън изсумтя.
— Подлагали са ме на всичките, бебчо. Когнитивизъм, психоанализа, функционализъм, гещалт, бихейвиоризъм… Какво ли не. — В гласа му се долавяха горчивина и озлобление, които ме натъжиха.
— Смяташ ли, че последната терапия ще помогне?
— Какво ти обясни Флин?
— Че не бива да се съсредоточаваш върху миналото. Фокусирай се върху бъдещето — там, където искаш да бъдеш.
Крисчън кимна, но в същото време сви рамене с предпазливо изражение и упорито продължи да ме разпитва:
— Какво друго?
— Говореше за страха ти да те докосват, въпреки че го нарече по друг начин. И за кошмарите и отвращението ти от самия теб. — Погледнах го и на привечерната светлина видях, че замислено гризе нокътя на палеца си. Той също ми хвърли бърз поглед.
— Гледайте си пътя, господин Грей — смъмрих го.
Това го развесели и в същото време като че ли започваше да се дразни.
— Ти се бави вътре цяла вечност, Анастейжа. Какво друго ти каза Флин?
Преглътнах с усилие и прошепнах:
— Той не смята, че си садист.
— Така ли? — тихо попита Крисчън и се намръщи. Атмосферата в колата започваше да се нажежава.
— Каза, че този термин не се признавал в психиатрията. Още от деветдесетте години — смотолевих в опит да подобря настроението му.
Лицето му стана мрачно и той бавно въздъхна.
— Мненията ни с Флин се разминават по този въпрос.
— Той каза, че винаги мислиш най-лошото за себе си. Това вече е вярно, знам го — измърморих. — Също спомена за сексуален садизъм — обаче каза, че това било съзнателно избран начин на живот, а не психическо заболяване. Може би това имаш предвид.
Крисчън пак хвърли поглед към мен и мрачно стисна устни.
— Така значи, само един разговор с добрия доктор и вече си специалистка — изсумтя кисело и насочи вниманието си напред.
«О, божичко…» Въздъхнах.
— Виж, щом не искаш да чуеш какво ми каза Флин, недей да ме питаш.
Не исках да се караме. Пък и той имаше право: какво разбирах аз от всичките му дивотии, по дяволите? Изобщо исках ли да разбирам? Можех да изброя очевидните неща — неговия стремеж към абсолютен контрол, собственическите му наклонности, ревността му, прекалената му загриженост — и бях напълно наясно на какво се дължат. Дори можех да разбера защо не обича да го докосват — бях виждала физическите белези. Можех само да си представя психическите и веднъж бях зърнала кошмарите му. И доктор Флин казваше…
— Искам да знам за какво сте разговаряли — прекъсна размислите ми Крисчън, докато отбиваше от 1-5 по изход 172 и продължаваше на запад към бавно залязващото слънце.
— Нарече ме твоя любовница.
— Така ли? — помирително рече той. — Е, Флин е много придирчив по отношение на термините, които използва. Според мен това е точно описание, не смяташ ли?