Но неговото намерение ми се изясни, когато пресякохме стаята и излязохме през отворения френски прозорец на голяма каменна тераса. Под нас се ширеше морава колкото половин футболно игрище, ала истинската гледка се разкриваше зад него. «Леле-мале!»
Безкрайната панорама беше поразителна, дори зашеметяваща — здрач над Залива. В далечината тъмнееше остров Бейнбридж, а още по-нататък в тази кристалноясна вечер бавно потъваше залязващото слънце и хвърляше кървави и огненооранжеви отблясъци отвъд националния парк «Олимпик». В осеяното с опали и аквамарини синьо небе се разливаха яркочервени багри и потичаха заедно с по-тъмните лилави оттенъци на редките пухкави облачета и сушата оттатък Залива. Природата в най-красивия й вид, зрителна симфония, изпълнявана в небето и отразяваща се в дълбоките неподвижни води на Залива. Буквално се удавих в гледката, докато се стараех да попия цялата й красота.
Установих, че благоговейно съм затаила дъх и Крисчън още ме държи за ръка. Когато неохотно извърнах очи от панорамата, той ме наблюдаваше тревожно.
— Да се насладя на гледката ли ме доведе? — прошепнах.
Крисчън кимна сериозно.
— Зашеметяваща е, Крисчън. Благодаря ти — промълвих и оставих очите си да й се възхитят отново. Той пусна ръката ми и попита тихо:
— Какво ще кажеш да й се наслаждаваш през остатъка от живота си?
«Моля?!» Рязко обърнах лице към него: сепнати сини очи, срещащи замечтани сиви.
— Винаги съм искал да живея на брега. Плавам из Залива и си мечтая за тези къщи. Този имот е отскоро на пазара. Искам да го купя, да разруша къщата и да построя нова — за нас — прошепна той. Очите му сияеха от надежди и мечти.
«Мама му стара! — Не знам как запазих равновесие. Виеше ми се свят. — Да живея тук?! В този рай? През остатъка от живота си…»
— Това е просто една идея — предпазливо прибави Крисчън.
Обърнах се към къщата. Колко ли струваше? Трябваше да е… пет-десет милиона долара. Нямах представа. По дяволите! Отново се обърнах към него.
— Защо ще я разрушаваш?
Лицето му се напрегна. «О, не!»
— Искам да използвам най-новите екологично чисти технологии. Елиът може да построи къщата.
Отново погледнах назад. Госпожица Олга Кели стоеше в отсрещния край на дневната, до вратата. Тя беше агент на недвижими имоти, естествено. Забелязах, че стаята е огромна и двойно по-висока от нормалното, малко напомняше дневната в «Ескала». Горе имаше мецанин — това трябваше да е площадката на втория етаж. Имаше огромна камина и френските прозорци се отваряха към терасата. Къщата притежаваше някакво старомодно очарование.
— Може ли да разгледаме вътре?
Крисчън примига и озадачено сви рамене.
— Естествено.
Щом влязохме в дневната, лицето на госпожица Кели грейна като коледна елха. С удоволствие щеше да ни разведе и да ни изнесе урока си.
Къщата се оказа огромна: хиляда и сто квадрата на повече от двайсет и четири декара земя. Освен голямата дневна имаше трапезария — не, цяла банкетна зала! — с кухня и втора дневна, музикална стая, библиотека, кабинет и за мое огромно изумление, вътрешен басейн и фитнес център със сауна и парна баня.
В мазето имаше кино — божичко! — и игрална зала. Хмм… какви игри можехме да играем там?
Госпожица Кели подчертаваше всевъзможни детайли, но самата къща наистина беше красива и се усещаше, че някога е била щастлив семеен дом. Сега изглеждаше позапусната, но това можеше да се поправи с малко нежни грижи.
Докато следвахме госпожица Кели по разкошното централно стълбище към втория етаж, едва сдържах вълнението си… къщата си имаше всичко, за което можеше да мечтае човек.
— Не можеш ли да направиш _тази_ къща по-екологична?
Крисчън примига слисано.
— Трябва да питам Елиът, той е специалистът.
Госпожица Кели ни въведе в голямата спалня, чиито френски прозорци се отваряха към балкон, също с невероятна гледка. Можех да си седя на леглото и по цял ден да зяпам яхтите и променящото се време.
На този етаж имаше още пет спални. «Деца!» Припряно оставих настрани тази идея. И без това вече трябваше да обмислям прекалено много неща. Госпожица Кели задълбочено обясняваше на Крисчън, че в имението можели да се построят конюшни. «Коне!» Пред очите ми преминаха ужасяващи сцени от няколкото ми урока по езда, но Крисчън като че ли не я слушаше.