— Конюшнята ще е там, където сега е моравата, така ли? — попитах аз.
— Да — оживено потвърди госпожица Кели.
На мен лично моравата ми изглеждаше като място, където да лежиш във високата трева и да си правиш пикници, а не да препускат някакви четирикраки дяволски изчадия.
Когато се върнахме в голямата дневна, госпожица Кели дискретно изчезна и Крисчън отново ме изведе на терасата. Слънцето вече беше залязло и светлините на градчетата на Олимпийския полуостров блещукаха от отсрещната страна на Залива.
Крисчън ме притегли в прегръдката си и повдигна брадичката ми с показалец.
— Прекалено много за осмисляне, а? — попита ме с неразгадаемо изражение.
Кимнах.
— Исках да се уверя, че ти харесва, преди да я купя.
— Гледката ли?
Беше негов ред да кимне.
— Гледката е невероятна и къщата ми харесва както си е.
— Наистина ли?
Усмихнах се.
— Ти ме спечели още с моравата, Крисчън.
Устните му се разтвориха и той рязко си пое дъх, после на лицето му грейна широка усмивка, пръстите му изведнъж се заровиха в косата ми и устата му покри моята.
На връщане Крисчън беше в много по-добро настроение.
— Е, ще я купиш ли? — попитах аз.
— Да.
— И ще обявиш «Ескала» за продан, така ли?
Той свъси вежди.
— Защо?
— За да платиш за… — Ох, естествено. Изчервих се.
Крисчън ми се подсмихна.
— Мога да си го позволя, повярвай ми.
— Харесва ли ти да си богат?
— Да. Покажи ми някой, на когото не му харесва — отвърна той малко навъсено.
Я по-добре да сменим темата.
— И ти ще трябва да се научиш да си богата, Анастейжа, ако ми кажеш «да» — тихо каза Крисчън.
— Никога не съм се стремила към богатство, Крисчън.
— Знам. Затова те обичам. Но пък и ти никога не си гладна — простичко прибави той. Думите му ми подействаха отрезвяващо.
— Какво ще правим сега? — попитах нарочно весело, за да сменя темата.
— Ще празнуваме. — Крисчън се отпусна.
«О!»
— Какво ще празнуваме, купуването на къщата ли?
— Вече успя да забравиш, така ли? Твоето назначаване за изпълняващ длъжността главен редактор.
— А, да! — Засмях се. Колкото и да е невероятно, наистина бях забравила. — Къде?
— Нависоко в моя клуб.
— В какъв твой клуб?
— Един от всичките.
Майл Хай Клъб се намираше на седемдесет и шестия етаж на Кълъмбия Тауър, по-високо дори от апартамента на Крисчън. Много модерно заведение, от което се разкриваше шеметна гледка към Сиатъл.
— Шампанско «Кристал», мадам? — Той ми подаде чаша изстудено шампанско, когато се настаних на един от столовете на бара.
— О, благодаря ви, _сър_ — кокетно наблегнах на обръщението, като му пърхах с клепки.
Крисчън ме погледна и очите му потъмняха.
— Да не би да флиртувате с мен, госпожице Стийл?
— Да, господин Грей, познахте. И какво ще направите?
— Със сигурност ще измисля нещо — тихо отвърна той. — Ела, масата ни е готова.
Докато отивахме към масата, Крисчън ме спря с ръка на лакътя и ми нареди:
— Иди си събуй бикините.
«О?» По гърба ме полазиха тръпки на очакване.
— Върви — тихо изкомандва Крисчън.
Майчице мила, какво беше намислил? Не се усмихваше — изглеждаше абсолютно сериозен. Всички мускули под кръста ми се напрегнаха. Подадох му чашата си, рязко се обърнах и тръгнах към тоалетната.
Мамка му. Какво се канеше да прави?
Тоалетните бяха върхът на модерния дизайн — всичко в тъмно дърво, черен гранит и конуси светлина от стратегически разположени халогени. Подсмихвах се, докато се избавях от бельото си, усамотена в кабината. И отново се благодарих, че съм със синята рокля. Струваше ми се подходящо облекло за срещата с добрия доктор Флин — но не бях очаквала събитията да вземат такъв неочакван обрат.
Вече бях възбудена. Защо Крисчън ми оказваше такова въздействие? Малко негодувах срещу лекотата, с която попадах под неговата магия. Вече знаех, че няма да прекараме вечерта в обсъждане на всичките ни проблеми и неотдавнашните събития… но как да му устоя?
Погледнах се в огледалото — очите ми блестяха и се бях зачервила от възбуда. «Проблеми-мроблеми.»
Дълбоко си поех дъх и излязох от тоалетната. «Тъй де, да не би за пръв път да съм без бикини?» Богинята в мен се беше увила в розова боа с пера и цялата накичена с диаманти, си развяваше оная работа на високи токчета.
Когато стигнах до масата, Крисчън любезно се изправи. Изражението му продължаваше да е непроницаемо. Както обикновено, изглеждаше съвършен, хладнокръвен, спокоен и уравновесен. Естествено, знаех, че външният му вид лъже.