— Седни до мен — каза той. Настаних се и той също седна. — Вече ти поръчах. Надявам се, че не възразяваш. — Подаде ми преполовената чаша шампанско, като се взираше в мен, и под погледа му кръвта ми отново се разгорещи. Той отпусна длани върху бедрата си. Напрегнах се и леко се разкрачих.
Сервитьорът донесе поднос стриди върху натрошен лед. «Стриди!» Спомних си как двамата бяхме обсъждали неговия договор в частната трапезария в «Хийтман». О, божичко! Оттогава изминахме дълъг път.
— Мисля, че предишния път стридите ти харесаха — тихо и съблазнително рече Крисчън.
— Опитвала съм стриди само тогава. — Задъхвах се, гласът ми ме издаваше. На устните му плъзна усмивка.
— О, госпожице Стийл, кога най-после ще се научите?
Взе една стрида от подноса и вдигна другата си ръка от бедрото си. Потръпнах от очакване, но той се пресегна за резенче лимон.
— На какво да се науча? — Божичко, пулсът ми препускаше бясно. Неговите дълги опитни пръсти леко изстискаха лимона върху стридата.
— Яж — каза той и поднесе черупката към мен. Отворих уста и Крисчън внимателно опря черупката върху долната ми устна. — Бавно наклони главата си назад — измърмори той. Подчиних се и стридата се хлъзна по гърлото ми. Крисчън не ме и докосна — само черупката.
Той също изяде една стрида, след това ми подаде втора. Продължихме това мъчително упражнение, докато се справихме и с дванайсетте. Кожата му нито веднъж не се допря до моята. Това ме влудяваше.
— Още ли обичаш стриди? — попита Крисчън, докато преглъщах последната.
Кимнах изчервена, копнееща за неговото докосване.
— Добре.
Зашавах на стола си. Защо беше толкова възбуждащо?
Той небрежно постави дланта си върху собственото си бедро и аз започнах да се топя. Веднага. Моля те. Докосни ме. Богинята в мен стоеше на колене, само по бикини — и умоляваше. Крисчън прокара дланта си нагоре-надолу по бедрото си, вдигна я и отново я върна там.
Сервитьорът напълни чашите ни с шампанско и отнесе чиниите ни. След секунди се върна с ордьоврите: морски костур — «Не мога да повярвам!» — с аспержи, картофи соте и сос холандез.
— Любимо ястие ли, господин Грей?
— Определено, госпожице Стийл. Макар да ми се струва, че в «Хийтман» беше треска. — Дланта му се плъзгаше нагоре-надолу по бедрото му. Дишането ми се ускори още повече, но той продължаваше да не ме докосва. Действаше ми невероятно разсейващо. Не можех да се съсредоточа върху разговора.
— Като че ли си спомням, че тогава бяхме в една частна трапезария и обсъждахме договори.
— Щастливи дни — подсмихна се Крисчън. — Надявам се този път да успея да те чукам. — Той вдигна ножа си.
«Ха!»
Той отхапа от костура си. Правеше го нарочно.
— Не разчитай — промърморих нацупено и Крисчън ме погледна развеселен. — Като стана дума за договори — споразумението за конфиденциалност.
— Скъсай го — простичко отвърна той.
«Леле-мале!»
— Моля? Наистина ли?
— Да.
— Сигурен ли си, че няма да изтичам с репортаж в «Сиатъл Таймс»? — подразних го аз.
Крисчън се засмя — прекрасен смях! Изглеждаше невероятно млад.
— Да. Имам ти доверие. Ще те смятам за невинна до доказване на противното.
О! Усмихнах му се и отвърнах:
— Подобно.
Очите му заблестяха.
— Много се радвам, че носиш рокля — прошепна той изкусително. И бам — желанието потече по и без това врящата ми кръв.
— Защо тогава не ме докосваш? — изсъсках.
— Липсва ли ти моето докосване? — Крисчън се ухили. Забавляваше се… копелето му с копеле.
— Да — кипнах аз.
— Яж — заповяда ми той.
— Значи няма да ме докоснеш, така ли?
— Няма. — Крисчън поклати глава.
«Какво?!» Ахнах.
— Само си представи как ще се чувстваш, когато се приберем — тихо каза той. — Нямам търпение да се приберем.
— Ти ще си виновен, ако се възпламеня тук, на седемдесет и шестия етаж — изскърцах със зъби аз.
— О, Анастейжа! Ще намерим начин да угасим огъня. — Крисчън ми се ухили похотливо.
Ядосано забих вилицата в костура. Богинята в мен лукаво присви очи и потъна в размисъл. И ние можехме да играем тази игра. Бях усвоила правилата по време на вечерята в «Хийтман». Отхапах от рибата и тя буквално се стопи в устата ми. Затворих очи от наслада. Когато отново ги отворих, започнах да съблазнявам Крисчън Грей, като изключително бавно надигах роклята си и разкривах бедрата си.