Той за миг се вцепени и вилицата му увисна във въздуха.
«Докосни ме.»
Крисчън обаче продължи да яде. Лапнах още една хапка костур, без да му обръщам внимание. После оставих ножа си и прокарах длан по вътрешната страна на долната част на бедрото си, като леко почуквах по кожата си с върховете на пръстите си. Действаше разсейващо даже за самата мен, особено защото копнеех да ме докосва. Крисчън отново замръзна. После каза тихо и дрезгаво:
— Знам какво правиш.
— Знам, че знаете, господин Грей — прошепнах. — Тъкмо това е смисълът. — Избрах една аспержа, погледнах го изпод клепки, после натопих стръка в соса холандез и започнах да въртя връхчето му вътре.
— Няма да си разменим местата, госпожице Стийл. — Крисчън се пресегна и взе аспержата от ръката ми — и за мое огромно изумление и досада отново успя да не ме докосне. Не, не беше честно, това не вървеше по плана. «Ха!»
— Отвори си устата — заповяда той.
Губех този сблъсък на воли. Отново го погледнах и видях, че сивите му очи пламтят. Съвсем лекичко разтворих устни и прокарах езика си по долната. Крисчън се усмихна и очите му потъмняха още повече.
— По-широко — каза той и също разтвори устни, за да видя езика му. Вътрешно простенах и прехапах долната си устна, после направих каквото ми казваше.
Чух го рязко да си поема дъх — и той не беше железен. Добре, най-после пробивах защитата му.
Без да откъсвам очи от него, поех аспержата в устата си и засмуках края й леко… деликатно… Сосът напълни устата ми със слюнки. Захапах стръка и тихо простенах.
Крисчън затвори очи. «Да!» Когато пак ги отвори, зениците му бяха разширени. Това ми оказа моментално въздействие. Изпъшках и се пресегнах да докосна бедрото му. За моя изненада той ме сграбчи за китката с другата си ръка.
— О, не, недейте, госпожице Стийл. — Вдигна ръката ми към устата си и леко докосна кокалчетата на пръстите ми с устните си. Заизвивах се на стола си. Най-после! Още, моля те!
— Без докосване — тихо ме смъмри Крисчън и върна дланта ми върху моето коляно. Адски досадно — този кратък контакт беше абсолютно незадоволяващ.
— Не играеш честно. — Нацупих се.
— Знам. — Той вдигна чашата си с шампанско в наздравица и аз го последвах.
— Поздравявам ви с повишението, госпожице Стийл. — Чукнахме се.
— Да, случи се доста неочаквано. — Изчервих се, а Крисчън се навъси, сякаш през ума му минаваше неприятна мисъл.
— Яж — изкомандва той. — Няма да се приберем вкъщи, докато не си изядеш всичко. Тогава наистина ще го отпразнуваме. — Изражението му беше толкова секси, толкова похотливо, толкова властно, че се разтопих.
— Не съм гладна. Искам друго.
Крисчън поклати глава. Забавляваше се неимоверно, но въпреки това ме изгледа с присвити очи.
— Яж, иначе още сега ще те преметна през коляното си и ще направим шоу на другите гости.
Думите му ме накараха да се заизвивам на мястото си. Нямаше да посмее! Той и неговата сърбяща го длан! Силно стиснах устни и се вторачих в него. Той взе една аспержа и потопи върха й в соса.
— Изяж я — прошепна тихо и съблазнително.
С готовност се подчиних.
— Наистина не се храниш достатъчно. Отслабнала си, откакто се познаваме. — Гласът му звучеше нежно.
Не ми се мислеше за теглото ми. Всъщност ми харесваше да съм слаба. Преглътнах аспержата.
— Искам само да се приберем и да се любим — казах тъжно.
Крисчън се ухили.
— Аз също. Яж.
Неохотно насочих вниманието си към чинията и започнах да ям. Честно, бях си събула бикините и така нататък. Чувствах се като малко дете, на което са отказали сладкиши. Той беше страшно възбуждащ, прелестен, секси, палав — и само мой.
Крисчън ме заразпитва за Итън. Оказа се, че имал бизнес с Кейт и бащата на Итън. Хмм… светът е малък. Изпитах облекчение, че не споменаваше за доктор Флин и къщата, тъй като не можех да се съсредоточа върху разговора. Исках да се прибираме.
Сексуалното очакване между нас се усилваше. Адски го биваше в това. Караше ме да чакам. Подготвяше декорите. Между хапките поставяше длан на бедрото си, съвсем близо до мен, но все още не ме докосваше, само за да ме възбуди още повече.
Копеле! Накрая изядох храната си и оставих ножа и вилицата в чинията.
— Добро момиче — измърмори Крисчън и тези две думи съдържаха огромно обещание.
Навъсих му се.
— А сега какво? — Коремът ме присвиваше от желание. О, желаех го този мъж!
— Сега ли? Тръгваме си. Струва ми се, че имате известни очаквания, госпожице Стийл. Които възнамерявам да удовлетворя, доколкото ми позволяват силите.