«Охо!»
— Доколкото… ти позволяват… силите ли? — изпелтечих аз. «Мама му стара!»
Той се ухили и се изправи.
— Не трябва ли да платим?
— Аз съм член на клуба. Ще ми го пишат на сметката. Хайде, Анастейжа, след теб, моля. — Той се отдръпна настрани и аз също станах от мястото си, съзнавайки, че съм без бикини.
Крисчън впи в мен потъмнелите си очи, сякаш ме събличаше с поглед, и плътското му одобрение ме изпълни с наслада. Почувствах се невероятно секси — този красив мъж ме желаеше. Винаги ли щях да се възбуждам от това? Нарочно спрях пред него и пригладих роклята на хълбоците си.
— Нямам търпение да се приберем — прошепна в ухото ми той, ала продължаваше да не ме докосва.
На излизане каза нещо за колата на салонния управител, но аз не го слушах. Богинята в мен беше нажежена до бяло от нетърпение. Божичко, можеше да освети цял Сиатъл.
Докато чакахме асансьора, към нас се присъединиха две двойки на средна възраст. Когато вратата се отвори, Крисчън ме хвана за лакътя и ме въведе в дъното на кабината. Огледах се — бяхме заобиколени от тъмни опушени огледала. Другите двойки също влязоха и един мъж с доста грозен кафяв костюм поздрави Крисчън.
— Добър вечер, Грей.
Крисчън мълчаливо му кимна в отговор.
Двойките застанаха пред нас с лице към вратата. Явно бяха приятели — жените си бъбреха шумно, възбудени и ентусиазирани след вечерята. Стори ми се, че всички са подпийнали.
Когато вратата се затвори, Крисчън за кратко приклекна до мен, за да си завърже връзките на обувката. Странно, те не бяха развързани. Той дискретно постави ръка на глезена ми, с което ме сепна, и докато се изправяше, дланта му бързо се понесе нагоре по крака ми, плъзгайки се възхитително по кожата ми чак догоре. «Охо!» Трябваше да сподавя изненаданото си ахване, когато пръстите му стигнаха до дупето ми. Крисчън мина зад мен.
«О, божичко!» Зяпнах хората пред нас, вторачена в тиловете им. Нямаха и представа какво се каним да правим. Крисчън обви свободната си ръка около кръста ми, притегли ме към себе си и ме притисна здраво, докато пръстите му продължаваха да шарят. «Мама му стара… тук в асансьора?!» Кабината плавно се спускаше, спря на петдесет и третия етаж да прибере още някакви хора, но аз не обръщах внимание. Бях се съсредоточила върху всяко движение, което описваха неговите пръсти. Обикаляха… сега се плъзгаха нагоре, търсеха, докато се отдръпвахме назад.
Отново сподавих стона си, когато пръстите му намериха своята цел.
— Винаги сте готова, госпожице Стийл — прошепна той, докато пъхаше пръста си в мен. Аз се заизвивах и ахнах. Как можеше да го прави в присъствието на всички тези хора?
— Не мърдай и пази тишина — предупредително промълви в ухото ми Крисчън.
Бях зачервена, потна, изпълнена с желание, приклещена в асансьор със седем души, шест от които не подозираха какво става в ъгъла. Пръстът му влизаше и излизаше от мен, после пак и пак. Дишането ми… Божичко, ужасно се срамувах. Искаше ми се да му кажа да престане… и да продължава… и да престане. Облегнах се на него и той ме прегърна още по-здраво, притискайки еректиралия си пенис към хълбока ми.
Отново спряхме на четирийсет и четвъртия етаж. «О… докога ще продължава това изтезание? Вътре… вън… вътре… вън…» Започнах лекичко да се търкам в упорития му пръст. След като толкова дълго не ме докосваше, беше избрал точно сега! Тук! И това ме караше да се чувствам ужасно… развратна.
— Шшт — прошепна той, привидно безразличен, когато в асансьора се качиха още двама души. Започваше да става претъпкано. Крисчън отстъпи още назад и се оказахме притиснати в ъгъла. Той продължи изтезанието и зарови нос в косата ми. Бях сигурна, че приличаме на млади влюбени, които се натискат в ъгъла, ако някой изобщо си дадеше зор да се обърне да види какво правим… Крисчън пъхна в мен още един пръст.
Простенах — добре че хората пред нас продължаваха да си приказват в пълно неведение.
«О, Крисчън, какво правиш с мен?!» Отпуснах глава на гърдите му, затворих очи и се предадох на безмилостните му пръсти.
— Недей да свършваш — прошепна той и като наклони дланта си към корема ми, лекичко го натисна, без да прекъсва сладостното си мъчение. Усещането беше изключително.
Накрая асансьорът стигна до първия етаж. Вратата се отвори с остър сигнал и пътниците почти незабавно започнаха да се изсипват навън. Крисчън бавно измъкна пръстите си от мен и ме целуна по тила. Обърнах се към него и той ми се усмихна, после пак кимна на мъжа с грозния кафяв костюм, който му отговори, докато слизаше от асансьора с жена си. Почти не им обърнах внимание — трябваше да се съсредоточа, за да остана изправена и да овладея дишането си. Божичко, чувствах се измъчена и незадоволена. Крисчън ме пусна и ме остави да стоя сама на краката си, без да се облягам на него.