— А къде отиде моменталното задоволяване? — измърморих, докато чакахме.
— То не е подходящо във всяка ситуация, Анастейжа.
— Откога така?
— От тази вечер.
— Защо ме измъчваш така?
— Каквото повикало, такова се обадило, госпожице Стийл.
— Как съм те измъчвала?
— Струва ми се, че знаеш.
Погледнах го. Изражението му беше неразгадаемо. «Той иска да му отговоря… това е.»
— И аз си падам по забавеното задоволяване. — Свенливо му се усмихнах.
Крисчън неочаквано ме дръпна за ръката и изведнъж се озовах в прегръдката му. Той сграбчи косата на тила ми и нежно изтегли главата ми назад.
— Какво да направя, за да те накарам да кажеш «да»? — попита трескаво, с което отново ме свари неподготвена. Примигах пред прелестното му, сериозно, отчаяно лице.
— Дай ми малко време… моля те — промълвих. Той изпъшка и най-после ме целуна, дълго и силно. И после се озовахме в асансьора, кълбо от ръце, усти, езици, устни, пръсти и коса. По вените ми течеше желание, гъсто и силно, което замъгли разума ми. Крисчън ме притисна към стената, прикова ме с хълбоците си, заровил едната си ръка в косата ми, а с другата хванал брадичката ми.
— Аз съм твой — прошепна той. — Съдбата ми е в твоите ръце, Ана.
Думите му бяха опияняващи и в моето разгорещено състояние ми се искаше да разкъсам дрехите му. Смъкнах му сакото и когато кабината спря на неговия етаж, се измъкнахме във фоайето.
Крисчън ме прикова към стената до асансьора, сакото му падна на пода, дланта му се плъзгаше по крака ми. Устните му не се откъсваха от моите. Той надигна роклята ми.
— Първата свободна повърхност — промълви Крисчън и рязко ме повдигна. — Обвий ме с крака.
Подчиних се и той се завъртя и ме подпря на масата, така че застана между краката ми. Усетих, че обичайната ваза с цветя липсва. «А?» Крисчън бръкна в джоба на дънките си, измъкна станиолово пакетче и ми го подаде, докато разкопчаваше ципа си.
— Знаеш ли колко ме възбуждаш?
— Какво? — попитах задъхано. — Не… ами…
— Възбуждаш ме постоянно — каза той и издърпа пакетчето от ръцете ми. О, бързаше ужасно, но след всичките му изтезания го желаех веднага. Крисчън ме гледаше, докато си нахлузваше презерватива, после подложи длани под бедрата ми и ме разкрачи още повече.
След това се намести и спря.
— Искам очите ти да са отворени. Искам да те виждам — прошепна и като хвана двете ми ръце със своята, бавно потъна в мен.
Опитвах се, наистина се опитвах, но усещането беше невероятно силно. Бях го чакала много дълго. «О, пълнотата, това чувство…» Простенах и надигнах гръб от масата.
— Отвори си очите! — изръмжа Крисчън, стегна ръцете ми и проникна в мен толкова рязко, че извиках.
Примигах и отворих очи. Той се взираше в лицето ми ококорен. Бавно се измъкна и отново потъна в мен, устата му беше отворена и напрегната… но безмълвна. От възбудата му, от реакцията му към мен аз пламнах, кръвта закипя във вените ми. Сивите му очи прогаряха дупки в моите. Крисчън ускори ритъма и аз изпитвах върховна наслада, блаженство, докато се гледахме един друг и едновременно се разпадахме на частици.
Извиках, когато изригнах около него, и Крисчън ме последва.
— Да, Ана! — възкликна той и се стовари отгоре ми, пусна ръцете ми и положи глава на гърдите ми. Краката ми още бяха обвити около него и под търпеливите майчински очи на многобройните Богородици аз притиснах главата му към себе си и се опитах да успокоя дишането си.
Крисчън вдигна глава и ме погледна.
— Още не съм свършил с теб.
И ме целуна.
Лежах гола в леглото на Крисчън, просната върху гърдите му, задъхана. Мама му стара — имаше ли свършване неговата енергия? Той прокарваше пръсти по гърба ми.
— Задоволена ли сте, госпожице Стийл?
Измърках утвърдително. Не ми бяха останали сили да говоря. Повдигнах глава, насочих разфокусирания си поглед към него и се насладих на топлите му нежни очи. Съвсем бавно наведох главата си към него, за да разбере, че се готвя да го целуна по гърдите.
В първия момент той се напрегна и аз леко целунах космите на гърдите му, вдишвайки неповторимото му ухание, примесено с пот и мирис на секс. Направо ми се зави свят. Крисчън се претърколи на една страна и ме погледна.
— Сексът такъв ли е при всички? Изненадана съм, че хората изобщо излизат от домовете си — измърморих и изведнъж се засрамих.
Той се ухили.
— Не знам за всички, но с теб е адски специален, Анастейжа. — Наведе се и ме целуна.