— Защото вие сте адски специален, господин Грей — съгласих се аз, усмихнах се и го погалих по лицето. Той примига слисано.
— Късно е. Заспивай. — Целуна ме, после легна и ме притегли към себе си.
— Не обичаш да те хвалят.
— Заспивай, Анастейжа.
Хмм… Но той наистина беше адски специален. Божичко… защо не можеше да го проумее?
— Къщата ми хареса — прошепнах аз.
Известно време той не отговори, но усетих, че се усмихва.
— Обичам те. Заспивай. — Крисчън зарови нос в косата ми и аз се унесох, отпусната на сигурно място в обятията му. Сънувах залези, френски врати, широки стълбища… и едно меднокосо момченце, което тичаше по моравата, заливаше се в смях и се кикотеше, докато играеше на гоненица с мен.
— Трябва да вървя, бебчо. — Крисчън ме целуна точно под ухото.
Отворих очи — беше сутрин. Обърнах лице към него, но той се надвесваше над мен вече облечен, свеж, прекрасен.
— Колко е часът? — «О, не… не искам да закъснявам.»
— Не се паникьосвай. Имам среща за закуска. — Крисчън потърка носа си в моя.
— Ухаеш чудесно — измърморих и се протегнах под него. Чувствах крайниците си приятно тежки и вдървени от снощните ни подвизи. Обвих ръце около врата му.
— Не отивай.
Той наклони глава настрани и повдигна вежди.
— Госпожице Стийл, да не би да се опитвате да попречите на един човек честно да си изкара прехраната?
Сънено му кимнах и Крисчън ми отправи новата си срамежлива усмивка.
— Колкото и да ме изкушаваш, трябва да тръгвам. — Целуна ме и се изправи. Носеше адски готин тъмносин костюм, бяла риза и синя вратовръзка и приличаше точно на президент на фирма… секси президент.
— До после, бебчо — прошепна той и излезе.
Погледнах часовника и установих, че вече е седем — бях проспала алармата. Е, трябваше да ставам.
Под душа ме осени вдъхновение. Мислех си за друг подарък за рождения ден на Крисчън. Изключително трудно е да купиш нещо на човек, който има всичко. Вече му бях връчила главния си подарък и ми оставаше втората изненада, която му бях купила от сувенирния магазин, но това сега всъщност щеше да е за мен. Само трябваше да го приготвя.
В дрешника си облякох тъмночервена тясна рокля с доста ниско правоъгълно деколте. Да, това ставаше за работа.
«А сега за подаръка на Крисчън.» Затършувах в неговите чекмеджета в търсене на вратовръзките му. В най-долното открих избелелите оръфани дънки, които носеше в стаята с играчките — и с които изглеждаше адски секси. Леко ги погалих с цяла длан. О, божичко, платът наистина беше много мек.
Под тях намерих голяма плоска черна картонена кутия. Веднага ме загложди любопитство. Какво имаше вътре? Докато я зяпах, отново ме обзе чувството, че навлизам в чуждо лично пространство. Извадих я и я разклатих. Тежеше като че ли вътре има хартия или ръкописи. Не успях да устоя и вдигнах капака — и веднага отново го затворих. Мама му стара — снимки от Червената стая. Шокът ме накара да седна върху петите си, докато се мъчех да изтрия образа от паметта си. «Защо отворих кутията? Защо ги е запазил?»
Потреперих. Моето подсъзнание ми се навъси. «Това е било преди теб. Забрави ги.»
Имаше право. Когато станах, забелязах, че вратовръзките му висят в края на релсата му със закачалки. Намерих любимата ми и бързо излязох.
Онези фотографии бяха ПА — преди Ана. Подсъзнанието ми одобрително кимна, но аз се насочих към дневната с натежало сърце. Госпожа Джоунс любезно ми се усмихна, но после по лицето й мина сянка.
— Всичко наред ли е, Ана?
— Да — измърморих разсеяно. — Имате ли ключ за… ъъъ… стаята с играчките?
Госпожа Джоунс се вцепени за миг от изненада.
— Да, разбира се. — Тя откопча малка връзка ключове от колана си. — Какво искате за закуска, мила? — попита и ми подаде връзката.
— Само мюсли. Няма да се бавя.
Вече се колебаех за този подарък, но само заради откриването на онези снимки. «Нищо не се е променило!» — отново ми се сопна моето подсъзнание, вторачено над половинките си очила. «Единствената снимка, която видя, беше секси», обади се и богинята в мен и аз мислено й се навъсих. «Така е — прекалено секси за мен.»
Още какво криеше от мен Крисчън? Бързо прерових скрина с «музейните» чекмеджета, взех каквото ми трябваше, излязох и заключих вратата. Нямаше да е добре, ако Хосе откриеше всичко това!
Върнах ключовете на госпожа Джоунс и седнах да си изям закуската. Чувствах се странно в отсъствието на Крисчън. Сцената от фотографията танцуваше в ума ми неканена. Зачудих се коя е жената. Може би Лийла?