На път за работа се замислих дали да кажа на Крисчън, че съм открила снимките му. «Не!» — изпищя подсъзнанието ми, надянало маската си на Едвард Мунк. Съгласих се с него.
Когато седнах на бюрото си, блакберито ми изпиука.
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Повърхности
__Дата:__ 17 юни 2011, 08:59
__До:__ Анастейжа Стийл
«Пресметнах, че могат да свършат работа поне 30 повърхности. С нетърпение очаквам да ги опитаме всичките. После пък идват подовете, стените — и да не забравяме балкона.
След това моят кабинет…
Липсваш ми.»
х
@ Крисчън Грей
@ Надървен Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
Неговият имейл ме накара да се усмихна и всичките ми предишни съмнения се изпариха. Сега той искаше мен и спомените от снощните ни сексуални лудории нахлуха в ума ми… «в асансьора, във фоайето, в леглото». Надървен биваше. Разсеяно се зачудих за женския аналог на думата.
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ Романтика?
__Дата:__ 17 юни 2011, 09:03
__До:__ Крисчън Грей
«Господин Грей,
Вие имате еднопосочен ум.
Липсваше ми на закуска.
Но госпожа Джоунс беше много услужлива.»
@ А. х
C$
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Заинтригуван
__Дата:__ 17 юни 2011, 09:07
__До:__ Анастейжа Стийл
«Какво ти е услужила госпожа Джоунс?
Какво сте намислили, госпожице Стийл?»
@ Крисчън Грей
@ Любопитен Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
Как се беше досетил?
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ Не си ври носа
__Дата:__ 17 юни 2011,09:10
__До:__ Крисчън Грей
«Почакай и ще видиш — това е изненада.
Трябва да работя… остави ме на мира.
Обичам те.»
@ А. х
C$
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Раздразнен
__Дата:__ 17 юни 2011, 09:12
__До:__ Анастейжа Стийл
«Не мога да понасям да криеш нещо от мен.»
@ Крисчън Грей
@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
Втренчих се в екранчето на блакберито. Страстта в думите му ме изненада. Защо се чувстваше така? Аз не криех еротични снимки на бившите си.
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ Ще се смиля над теб
__Дата:__ 17 юни 2011, 09:14
__До:__ Крисчън Грей
«За рождения ти ден е.
Още една изненада.
Не бъди толкова кисел.»
@ А. х
C$
Той не отговори веднага и ме повикаха на заседание, така че нямах време дълго да разсъждавам за това.
Когато имах възможност отново да погледна блакберито си, с ужас осъзнах, че е четири следобед. Къде беше излетял денят? Нямах нови имейли от Крисчън и реших да му изпратя един.
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ Привет
__Дата:__ 17 юни 2011,16:03
__До:__ Крисчън Грей
«Не ми ли говориш?
Не забравяй, че с Хосе набързо ще излезем да пием по нещо и че той ще пренощува вкъщи.
Моля те, помисли си дали не искаш да дойдеш с нас.»
@ А. х
C$
Крисчън не отговори и започнах да се тревожа. Надявах се, че е добре. Позвъних му, но се включи телефонният секретар и Крисчън лаконично каза: «Тук Грей — моля, оставете съобщение».
— Здрасти… ъъъ… аз съм. Ана. Добре ли си? Обади ми се. — Запънах се по средата на съобщението. Никога не му бях оставяла войс имейл. Изчервих се и затворих. «Той естествено знае, че си ти, идиотке!» — наруга ме подсъзнанието ми. Изкушавах се да позвъня на асистентката му Андреа, но реших да не прекалявам. Неохотно се върнах към работата си.
Джиесемът ми неочаквано иззвъня и сърцето ми трепна. «Крисчън!» Но не — обаждаше се Кейт, моята най-добра приятелка, най-после!
— Ана! — извика тя, откъдето и да се обаждаше.
— Кейт! Прибра ли се? Липсваш ми.
— И ти на мен. Имам много да ти разправям. На летището сме с мъжа на живота ми — изкиска се тя по възможно най-нетипичния за нея начин.
— Супер. И аз имам много да ти разправям.
— В квартирата ли ще се видим?
— Ще излизам на по чаша с Хосе. Ела с нас.
— Хосе в Сиатъл ли е? Непременно! Прати ми есемес къде сте.
— Добре.
— Добре ли си, Ана?
— Да, бива.
— Още ли си с Крисчън?
— Да.
— Добре. Хайде, чао засега!
Леле-мале! Кейт се беше прибрала. Как да й разкажа за всичко, което се бе случило? Трябваше да го запиша, за да не забравя нещо.
След час служебният ми телефон иззвъня. «Крисчън?» Не, обаждаше се Клер.