— Само какъв мъж пита за теб на рецепцията! Откъде ги познаваш всичките тия секси пичове, Ана?
Трябваше да е Хосе. Погледнах си часовника — шест без пет. По тялото ми пробягаха леки тръпки на възбуда. Не го бях виждала цяла вечност.
— Хей, Ана! Изглеждаш страхотно. Станала си истинска жена!
Само защото носех тази рокля… божичко!
Хосе ме прегърна и измърмори изумено:
— И колко си висока!
— Това е заради токчетата, Хосе. И ти не изглеждаш зле.
Носеше дънки, черна тениска и фланелена риза на черно-бяло каре.
— Ще си взема нещата и можем да тръгваме.
— Супер. Ще те почакам тук.
Взех две бири от претъпкания бар и тръгнах към масата, на която седеше Хосе.
— Успя ли да намериш апартамента на Крисчън?
— Да. Не съм влизал вътре. Оставих снимките при сервизния асансьор. Взе ги някой си Тейлър. Мястото изглежда голяма работа.
— Да. Трябва да видиш какво е вътре.
— Нямам търпение. Salud, Ана. Сиатъл ти се отразява добре.
Изчервих се и се чукнахме с шишетата. Всъщност добре ми се отразяваше Крисчън.
— Salud. Разкажи ми как мина изложбата.
Той засия и се зае да ми разправя надълго и широко. Не успял да продаде само три от снимките си — изплатил целия си студентски заем и дори му останали малко пари.
— И получих поръчка за няколко пейзажа от Портландското бюро по туризма. Супер, а? — гордо завърши Хосе.
— О, това е чудесно! Но няма ли да ти попречи на ученето?
— Ами… След като вас вече ви няма, плюс три от момчетата, с които често излизахме, ми остава повече време.
— И не си ангажиран с някоя секси мацка, така ли? Когато се видяхме предишния път, около теб се навъртаха половин дузина мадами.
— Не, Ана. Никоя от тях не е жена за мен — изперчи се той.
— А, естествено. Хосе Родригес — големият мачо! — Изкисках се.
— Ей, и аз си имам звездните мигове, Стийл. — Изглеждаше някак наранен. Скастрих се наум и се опитах да го успокоя.
— Разбира се, че имаш.
— Е, как е Грей? — попита Хосе с внезапно охладнял глас.
— Добре е. Добре сме.
— Та значи е сериозно, викаш?
— Да. Сериозно е.
— Не е ли прекалено стар за теб?
— О, Хосе. Знаеш ли какво казва майка ми — че съм родена възрастна.
Той кисело сви устни.
— Как е майка ти? — И с тези думи ние напуснахме опасната зона.
— Ана!
Обърнах се и видях Кейт и Итън. Тя изглеждаше великолепно: изрусяла от слънцето светлорижа коса, златист тен, сияйнобяла усмивка и адски стройна в бялата си фланелка и тесни бели джинси. Всички погледи бяха вперени в нея. Скочих от стола и я прегърнах. О, колко ми липсваше тази жена!
Кейт ме отблъсна от себе си и ме задържа на една ръка разстояние, за да ме огледа внимателно. Изчервих се под оценяващия й поглед.
— Отслабнала си. Много си отслабнала. И ми се струваш променена. Пораснала. Какво става? — майчински закудкудяка тя. — Роклята ти ми харесва. Добре ти стои.
— Откакто замина, се случиха страшно много неща. Ще ти разправям по-късно, когато останем сами. — Просто още не бях готова за инквизицията на Катрин Кавана.
Тя ме изгледа подозрително.
— Добре ли си?
— Да. — Усмихнах й се. Макар че щях да съм по-спокойна, ако знаех къде е Крисчън.
— Супер.
Обърнах се към брат й.
— Здрасти, Итън.
Той ме прегърна и Хосе му се намръщи.
— Как мина обядът с Мия? — попитах.
— Интересно — загадъчно отвърна Итън.
«О?»
— Итън, познаваш ли Хосе?
— Срещали сме се веднъж — измърмори Хосе, преценявайки го с поглед, докато двамата се ръкуваха.
— Да, у Кейт във Ванкувър — каза Итън и му се усмихна любезно. — Хубаво, а сега кой иска нещо за пиене?
Отидох в тоалетната. Докато бях там, пратих есемес на Крисчън къде сме, в случай че иска да се присъедини към нас. Нямах пропуснати обаждания и имейли от него. Това не беше в негов стил.
— Какво става, Ана? — попита Хосе, когато се върнах на масата.
— Не мога да се свържа с Крисчън. Надявам се, че е добре.
— Разбира се, че е добре. Искаш ли още една бира?
— Да, благодаря.
Кейт се наведе към мен.
— Итън ми каза, че някакво побъркано бивше гадже влязло с пистолет в квартирата.
— Ами… да. — Извинително свих рамене. О, божичко, точно сега ли трябваше да говорим за това?
— Ана, какво се е случило, по дяволите? — Кейт внезапно млъкна и си погледна телефона.
— Здрасти, бебчо — каза, след като прие обаждането. «Бебчо!» После се намръщи и се обърна към мен. — Елиът е… иска да говори с теб.