— О, Крисчън — задавено изхлипа тя, заровила лице в шията му, забравила всякаква сдържаност, и той не се отдръпна. Просто я прегръщаше, полюшваше я, утешаваше я. От очите ми бликнаха парещи сълзи.
— Той е жив! — извика от коридора Карик. — Мамка му, ти си тук! — Той се появи от кабинета на Тейлър, стиснал джиесема си в ръка, и ги прегърна двамата, затворил очи от облекчение.
— Татко?
Мия изписка нещо непонятно от мястото си до мен, скочи и се втурна да се присъедини към родителите си, като прегърна едновременно и тримата.
Накрая сълзите потекоха по бузите ми. Той беше тук, жив и здрав. Ала не можех да помръдна.
Карик пръв се откъсна от групата, избърса очи и потупа сина си по рамото. После ги пусна Мия и накрая Грейс отстъпи назад и промълви:
— Извинявай…
— Успокой се, мамо, всичко е наред.
— Къде беше? Какво стана? — Грейс се разплака.
— Мамо. — Той отново я прегърна и я целуна по темето. — Тук съм. Добре съм. Просто ми отне адски много време да се прибера от Портланд. Къде е комитетът по посрещането? — Вдигна глава и плъзна поглед по дневната, докато очите му не срещнаха моите.
И веднага се присвиха. Хосе също така веднага пусна ръката ми. Крисчън стисна устни. Аз го изпивах с поглед и се наслаждавах на обзелото ме облекчение. Чувствах се капнала, изтощена. Ликувах, ала сълзите ми не спираха да текат. Крисчън отново насочи вниманието си към майка си.
— Добре съм, мамо. Какво се е случило?
Грейс го погали по бузите.
— Крисчън, ти изчезна. Не се върна в Сиатъл. Защо не се свърза с нас?
Той изненадано повдигна вежди.
— Мислех, че няма да ми отнеме толкова време.
— Защо не позвъни?
— Батерията на джиесема ми падна.
— Защо не спря някъде… да се обадиш за наша сметка?
— Мамо, това е дълга история.
— О, Крисчън! Никога повече не ми причинявай такова нещо! Разбираш ли? — почти му изкрещя тя.
— Да, мамо. — Той избърса сълзите й с палци и пак я прегърна и когато Грейс мъничко се овладя, я пусна, за да прегърне Мия. Тя силно го плесна по гърдите и му се скара:
— Да знаеш само как ни уплаши!
— Добре де, нали съм тук!
Елиът пристъпи напред и Крисчън предаде Мия на Карик, който вече прегръщаше с една ръка жена си и сега обви другата си ръка около кръста на дъщеря си.
Елиът за миг прегърна Крисчън — и за огромна негова изненада после силно го удари по гърба, явно за да скрие обзелото го вълнение.
Въпреки че по лицето ми продължаваха да се стичат сълзи, аз я виждах — безусловната любов, която бликаше в дневната. Той можеше да я рине с лопати — просто досега никога не я беше приемал и дори в момента не можеше да я проумее.
«Виж, Крисчън, всички тези хора те обичат! Може би сега най-после ще повярваш.»
Кейт стоеше зад мен — нямах представа кога е дошла от малката дневна — и нежно ме галеше по косата.
— Той наистина е тук, Ана — прошепна ми успокоително.
— А сега ще ида да видя моето момиче — каза Крисчън на родителите си и те кимнаха, усмихнаха се и се отдръпнаха настрани.
Той се приближи към мен — сивите му очи блестяха, макар да изглеждаха уморени и все още слисани. Някъде дълбоко в себе си намерих сили да се изправя и да се хвърля в разтворените му ръце.
— Крисчън! — изхлипах.
— Шшт — каза той и ме притисна към себе си, зарови лице в косата ми и дълбоко си пое дъх. Вдигнах разплаканото си лице към неговото и Крисчън ме целуна — прекалено за кратко — и прошепна:
— Здрасти.
— Здрасти — отвърнах. Буцата в гърлото ми пареше.
— Уплаши ли се?
— Мъничко.
Крисчън се ухили.
— Виждам. — И с нежно движение избърса сълзите, които отказваха да престанат да се стичат по бузите ми.
— Мислех… мислех… — Задавих се.
— Виждам. Шшт… Тук съм. Тук съм… — И пак ме целуна невинно.
— Добре ли си? — попитах го. Пуснах го и заопипвах гърдите, ръцете, кръста му — о, колко приятен беше допирът до този топъл, жизнен, чувствен мъж — за да се уверя, че наистина е тук и стои пред мен. Че се е завърнал. Крисчън дори не трепна. Само напрегнато се взираше в очите ми.
— Добре съм. Тук съм.
— О, слава богу! — Отново го прегърнах през кръста и той ме притисна към себе си. — Гладен ли си? Искаш ли нещо за пиене?
— Да.
Понечих да се отдръпна, за да му донеса нещо, ала Крисчън не ме пусна. Пъхна дланта ми под мишницата си и подаде ръка на Хосе.