— А че ние ще се тревожим? — иронично рече Грейс. — О, Крисчън! За малко да се побъркаме!
— Даваха те по новините, брат ми.
— Досетих се по фоторепортерите отпред. Извинявай, мамо, трябваше да помоля шофьора да спре и да телефонирам. Но бързах да се прибера. — И хвърли поглед към Хосе.
«А, така значи, защото Хосе ще нощува тук.» Тази мисъл ме накара да се намръщя. Божичко, всички тези тревоги…
Грейс поклати глава.
— Радвам се, че се връщаш цял и невредим, скъпи.
Започвах да се отпускам и опрях главата си на гърдите му.
Миришеше на природа, малко на пот и на душ гел — на Крисчън, най-любимата миризма на света. По лицето ми пак потекоха сълзи, този път от благодарност.
— И двата двигателя ли? — намръщено повтори Карик.
— Иди го разбери. — Крисчън сви рамене и ме погали по гърба.
— Ей — прошепна, постави пръсти под брадичката ми и повдигна главата ми. — Стига си плакала.
Избърсах си носа с опакото на дланта по възможно най-непристойния за една дама начин.
— Стига си изчезвал. — Подсмръкнах и той се ухили.
— Електрическа повреда… странно, нали? — не преставаше Карик.
— Да, и на мен ми хрумна, татко. Но в момента искам просто да си легна. Утре ще мисля за всичко това.
— Значи медиите знаят, че прочутият Крисчън Грей е открит жив и здрав, така ли? — попита Кейт.
— Да. Андреа и хората от моя пиар отдел ще се оправят с пресата. Рос трябваше да й се обади, след като я оставихме у тях.
— Да, Андреа ми позвъни, за да ми съобщи, че си жив — каза баща му.
— Трябва да й дам повишение на тази жена. Макар вече да е доста късно — отвърна Крисчън.
— Това май беше намек, дами и господа, че моят скъп брат трябва да си ляга — иронично каза Елиът. Крисчън му направи физиономия.
— Кари, синът ми е в безопасност. Вече можеш да ме отведеш вкъщи.
«Кари?» Грейс гледаше мъжа си с обожание.
— Да. Мисля, че няма да е зле и ние да си легнем — усмихна й се Карик.
— Останете — предложи им Крисчън.
— Не, миличък, искам да се прибирам. Вече съм спокойна, след като знам, че ти няма нищо.
Той неохотно ме пусна на дивана и се изправи. Грейс го прегърна пак, притисна глава към гърдите му и доволно затвори очи. Той обви ръце около нея.
— Страшно се бях притеснила, скъпи — прошепна майка му.
— Добре съм, мамо.
Тя се отдръпна и напрегнато се вгледа в него.
— Да. Така ми се струва — бавно отвърна Грейс, погледна към мен и се усмихна. Изчервих се.
Изпратихме Карик и Грейс до фоайето. Зад мен Мия и Итън разпалено си шушукаха нещо, но не чувах какво.
Мия срамежливо се усмихваше на Итън, който я зяпаше и клатеше глава. Изведнъж тя скръсти ръце, врътна се и му обърна гръб. Явно ядосан, той заразтрива челото си с ръка.
— Мамо, татко, изчакайте ме — нацупено извика Мия. Сигурно и тя беше непостоянна като брат си.
Кейт силно ме прегърна.
— Виждам, че тук са станали някои адски сериозни промени, докато аз съм тънела в блажено неведение на Барбадос. Вие двамата явно сте луди един по друг. Радвам се, че с него всичко е наред. И не само за него, Ана — и за теб.
— Благодаря, Кейт.
— Да. Кой да знае, че ще открием любовта едновременно? — Тя се ухили. Леле-мале. Признаваше го!
— С братя! — изкисках се аз.
— Някой ден може да станем етърви — пошегува се Кейт.
Напрегнах се, после мислено се изритах по задника, когато тя се отдръпна и ме измери с поглед, сякаш ме питаше какво крия.
Изчервих се. По дяволите, трябваше ли да й кажа, че ми е предложил?
— Хайде, бебчо — повика я от асансьора Елиът.
— Хайде да си поговорим утре, Ана. Сигурно си уморена до смърт.
Бях спасена.
— Естествено. Ти също, Кейт — днес си изминала страшно много път.
Прегърнахме се още веднъж и двамата с Елиът последваха семейство Грей в асансьора. Итън стисна ръката на Крисчън и ме прегърна приятелски. Изглеждаше разсеян, но се качи при другите и вратата се затвори.
Когато се върнахме от фоайето, Хосе чакаше в коридора.
— Вижте, аз ще се оттеглям… ще ви оставя да си почивате — каза той.
Изчервих се. Защо се чувствах толкова неловко?
— Знаеш ли къде да отидеш? — попита Крисчън.
Хосе кимна.
— Да, икономката…
— Госпожа Джоунс — подсетих го аз.