— Да, госпожа Джоунс ми показа. Имаш страхотен дом, Крисчън.
— Благодаря — любезно отвърна Крисчън. Застана до мен, прегърна ме през раменете и ме целуна по косата.
— Ще отида да хапна каквото ми е приготвила госпожа Джоунс. Лека нощ, Хосе. — Крисчън влезе в дневната и ни остави с Хосе на прага.
Леле-мале! Да ме остави сама с Хосе!
— Е, лека нощ. — Видът му издаваше, че се чувства неловко.
— Лека нощ, Хосе, и ти благодаря, че остана.
— Естествено, Ана. Ще съм на твое разположение винаги, когато твоето богато и секси гадже изчезне.
— Хосе! — смъмрих го аз.
— Майтап. Не се сърди. Утре сутрин ще си тръгна рано. Ще се видим някой ден, нали? Липсваш ми.
— Разбира се, Хосе. Скоро, надявам се. Извинявай, че тази вечер беше толкова… кофти.
— Да. — Той се ухили. — Кофти. — После ме прегърна. — Сериозно, Ана, радвам се, че си щастлива, но ако имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш.
Погледнах го.
— Благодаря.
Хосе ми отправи тъжна, горчива усмивка и се качи горе.
Обърнах се към дневната. Крисчън стоеше до дивана и ме наблюдаваше с непроницаемо лице. Най-после бяхме сами.
— Той все пак го понася тежко — каза Крисчън.
— И откъде знаете, господин Грей?
— Познавам симптомите, госпожице Стийл. Струва ми се, че страдам от същата болест.
— Мислех, че повече няма да те видя — промълвих. Ето, думите бяха изречени. Най-ужасните ми страхове, събрани в едно кратко изречение и вече прогонени.
— Не беше чак толкова зле, колкото звучи.
Вдигнах сакото и обувките му от пода и тръгнах към него.
— Аз ще ги взема. — Той посегна към сакото си.
Гледаше ме така, като че ли живееше единствено заради мен, и същото се отразяваше на моето лице, сигурна бях. Той беше тук, наистина тук. И сега ме притегли в обятията си, и силно ме прегърна.
— Крисчън — промълвих и сълзите ми потекоха отново.
— Шшт — успокоително рече той и ме целуна по косата. — Знаеш ли… през няколкото ужасяващи секунди преди да кацнем всичките ми мисли бяха за теб. Ти си моят талисман, Ана.
— Мислех, че съм те изгубила — прошепнах. Стояхме вкопчени един в друг — преоткривахме връзката си и взаимно се утешавахме. Притиснах го към себе си още по-силно и осъзнах, че продължавам да държа обувките му. Пуснах ги и те изтрополиха на пода.
— Ела с мен под душа — каза Крисчън.
— Добре. — Погледнах го. Не исках да го пускам. Той протегна ръка и повдигна брадичката ми с пръсти.
— Знаете ли, даже разплакана сте хубава, госпожице Стийл. — Наведе се и нежно ме целуна. — И устните ви са невероятно меки. — Отново ме целуна, още по-дълбоко.
«О, божичко… и като си помисля, че можех да го изгубя… не…» Пропъдих тази мисъл и му се оставих.
— Трябва да оставя сакото — прошепна той.
— Пусни го — отвърнах до устните му.
— Не мога.
Отдръпнах се и го погледнах озадачено.
Крисчън ми се подсмихна.
— Заради това. — Извади от вътрешния джоб кутийката, която му бях подарила. После преметна сакото на облегалката на дивана и остави кутийката отгоре.
«Използвай момента, Ана» — подкани ме подсъзнанието ми. Е, минаваше полунощ, тъй че рожденият му ден беше настъпил.
— Отвори си подаръка — прошепнах и сърцето ми бясно се разтуптя.
— Надявах се да го кажеш — усмихна се Крисчън. — Чакането ме влудяваше.
Ухилих му се дяволито. Чувствах се лекомислена. Той ми отправи срамежливата си усмивка и аз се разтопих въпреки блъскащото се в гърдите ми сърце, наслаждавах се на веселата му и в същото време заинтригувана физиономия. Крисчън ловко разопакова кутийката и я отвори. Челото му се покри с бръчки, докато вадеше малкия правоъгълен пластмасов ключодържател с картина, състояща се от пиксели, мигащи като електронен екран. Изобразяваше силуета на Сиатъл и отгоре пишеше името с главни букви.
Той го разглежда известно време, после озадачено вдигна очи към мен и се намръщи. Бръчките загрозяваха прелестното му чело.
— Обърни го. — Затаих дъх.
Крисчън се подчини и очите му отново се стрелнаха към моите, разширени и сиви, изпълнени с почуда и радост. Устните му се разтвориха смаяно.
На ключодържателя светваше и угасваше думата «ДА».
— Честит рожден ден — прошепнах аз.
20
— Ще се омъжиш за мен, така ли? — Той явно не вярваше на очите си.
Кимнах нервно, изчервена, тревожна и не съвсем наясно с реакцията му — на мъжа, когото си мислех, че съм изгубила. Как не разбираше колко много го обичам?
— Кажи го — тихо заповяда Крисчън, вперил в мен напрегнат, възбуден поглед.