— Да, ще се омъжа за теб.
Той рязко си пое дъх и изведнъж ме грабна и ме завъртя по абсолютно неприсъщ за моя Петдесет нюанса начин. Смееше се, млад и безгрижен, излъчващ радостно въодушевление. Вкопчих се в раменете му, усещах мускулите му под пръстите си, и заразният му смях ме понесе на крилете си — шеметна и объркана, момиче, тотално обладано от мъжа на живота си. Крисчън ме пусна да стъпя на пода и ме целуна. Силно. Дланите му бяха от двете страни на лицето ми, езикът му беше настойчив, убедителен… възбуждащ.
— О, Ана — прошепна той до устните ми и ликуването му ме зашемети. Обичаше ме, нямаше съмнение в това, и аз се насладих на вкуса на този разкошен мъж, мъжа, когото си мислех, че повече няма да видя. Радостта му личеше ясно — по блесналите му очи и младежката му усмивка — и облекчението му беше осезаемо.
— Мислех, че съм те изгубила — промълвих, все още замаяна и задъхана от целувката му.
— Бебчо, някаква си повредена сто трийсет и петица не може да ме раздели от теб.
— Каква сто трийсет и петица?
— Чарли Танго. Официално се казва Юрокоптер ЕС135, най-безопасният в своя клас. — На лицето му се изписа някаква непонятна, но мрачна емоция и привлече вниманието ми. Какво криеше от мен? Преди да успея да го попитам, той се вцепени, погледна ме намръщено и за миг ми се стори, че ще ми каже. Примигах, взряна в замислените му сиви очи.
— Чакай малко! Ти ми го подари преди да се срещнем с Флин. — Крисчън повдигна ключодържателя. Изглеждаше почти ужасен.
О, божичко, накъде клонеше? Кимнах, като се опитвах да запазя хладнокръвие.
Той зяпна.
Извинително свих рамене.
— Исках да знаеш, че каквото и да каже Флин, за мен няма да промени нищо.
Крисчън примига смаяно.
— Значи снощи цяла вечер съм те молил за отговор, а вече съм го бил получил?! — изуми се той.
Отново кимнах. Отчаяно се опитвах да преценя реакцията му. Крисчън ме гледаше изумен, но после присви очи и устните му се извиха иронично.
— Толкова тревоги за нищо — каза заплашително. Ухилих му се и пак свих рамене. — А, я не ми се правете на много печена, госпожице Стийл. В момента искам… — Прокара пръсти през косата си, после поклати глава и смени подхода.
— Не мога да повярвам, че ме остави да се измъчвам — прошепна удивено и лицето му едва забележимо се промени. Очите му заблестяха дяволито, устните му се извиха в похотлива усмивка.
Мама му стара. Полазиха ме тръпки. Какво беше намислил?
— Струва ми се, че заслужавате някакво наказание, госпожице Стийл — тихо каза Крисчън.
«Наказание ли? Уф, мамка му!» Знаех, че се преструва, но въпреки това предпазливо отстъпих назад.
Той се ухили.
— Такава ли била играта? Защото ще те хвана. — И в очите му затанцуваха игриви пламъчета. — И си хапеш долната устна — прибави заплашително.
Всичките ми вътрешности изведнъж се свиха. «О, божичко!» Бъдещият ми съпруг искаше да си играем. Направих още една стъпка назад и се обърнах да побягна — ала напразно. Крисчън с един скок ме сграбчи и аз изпищях от радост, изненада и шок. Той ме метна на рамото си и ме понесе по коридора.
— Крисчън — прошепнах като си мислех за Хосе на втория етаж, макар че едва ли можеше да ни чуе. Хванах се за кръста му, после в пристъп на смелост го плеснах по дупето. И той ми отговори със същото.
— Ох! — изскимтях аз.
— Време за душ — триумфално заяви Крисчън.
— Остави ме! — Неуспешно опитах да си придам неодобрителен вид. Съпротивата ми се оказа напразна — ръката му здраво обгръщаше бедрата ми и кой знае защо не можех да престана да се кикотя.
— Много ли си харесваш тези обувки? — весело попита той, когато отвори вратата на банята си.
— Предпочитам да са на пода, а не във въздуха — помъчих се да му изръмжа, но не се получи много добре, понеже не успях да овладея смеха си.
— Вашето желание е заповед за мен, госпожице Стийл. — И без да ме свали долу, Крисчън ми събу обувките и ги пусна на плочките. Спря до тоалетната масичка и изпразни джобовете си — неработещото блакбери, ключове, портфейл, ключодържателя. От този ъгъл можех само да си представя как изглеждам в огледалото. Когато свърши, Крисчън продължи направо към огромната душ кабина.
— Крисчън! — смъмрих го. Намеренията му бяха очевидни.
Той пусна водата на максимум. «Божичко!» Върху гърба ми шурнаха ледени струи и аз изпищях — после млъкнах, понеже пак се сетих за Хосе. Беше студено и аз бях напълно облечена. Вледеняващата вода напои роклята, бикините и сутиена ми. Бях подгизнала и въпреки това не можех да престана да се кикотя.