— Наистина трябва вече да излизаме от душа.
— Тук ми е удобно. — Седях между краката му и Крисчън ме притискаше към себе си. Не ми се мърдаше.
Той измърмори в знак на съгласие, но аз изведнъж се почувствах уморена до смърт. През последната седмица се бяха случили страшно много неща — достатъчно за безкрайна сапунена опера — а сега щях и да се омъжвам. От устните ми се изтръгна невярващ кикот.
— Какво ви е толкова смешно, госпожице Стийл? — нежно ме попита Крисчън.
— Тази седмица беше доста натоварена.
Той се ухили.
— Така си е.
— Слава богу, че се завърнахте жив и здрав, господин Грей — казах и отрезвях от мисълта какво е можело да се случи. Той се напрегна. Моментално съжалих, че съм му напомнила.
— Беше ме страх — за моя огромна изненада призна Крисчън.
— Преди ли?
Той кимна сериозно.
«Мама му стара.»
— Значи го представи откъм смешната му страна, за да успокоиш семейството си, така ли?
— Да. Бях прекалено ниско, за да кацна нормално. Обаче някак си успях.
По дяволите. Очите ми се стрелнаха към неговите. Той се беше намръщил. Водата продължаваше да се лее върху нас.
— Имаше ли голяма вероятност да не успееш?
Крисчън ме погледна.
— Огромна. — Замълча за миг. — За няколко ужасни секунди си мислех, че повече няма да те видя.
Прегърнах го силно.
— Не мога да си представя живота без теб, Крисчън. Обичам те толкова много, че чак се страхувам.
— И аз — промълви той. — Животът ми ще е празен без теб. Обичам те невероятно много. — Ръцете му се стегнаха около мен и той зарови нос в косата ми. — Никога няма да те пусна да си отидеш.
— Не искам да си отида. Никога. — Целунах го по шията. Той се наведе и нежно ме целуна.
След малко обаче се размърда и каза:
— Хайде, да те изсушим и после в кревата. Уморен съм до смърт, а и ти изглеждаш като пребита.
Изборът му на думи ме накара да се отдръпна и да повдигна вежди. Той наклони глава настрани и ми се подсмихна.
— Имате нещо да кажете ли, госпожице Стийл?
Поклатих глава и колебливо се изправих.
Седях на леглото. Крисчън настоя да изсуши косата ми — много го биваше в това. Стана ми неприятно, когато се сетих как е събрал такъв опит, затова веднага пропъдих тази мисъл. Минаваше два през нощта и бях готова да заспя. Крисчън ме погледна, после отново разгледа ключодържателя, легна до мен и невярващо поклати глава.
— Адски е гот. Най-чудесният подарък за рожден ден, който съм получавал. — Погледна ме с меки, топли очи. — По-хубав е даже от плаката на Джузепе Денатале* с автограф.
[* Канадски шампион по кикбокс. — Б.пр.]
— Щях да ти кажа по-рано, но понеже наближаваше рожденият ти ден… Какво се подарява на човек, който има всичко? Реших да ти подаря… себе си.
Той остави ключодържателя на нощното шкафче и ме притегли към гърдите си.
— Съвършен е. Като теб.
Подсмихнах се, въпреки че не виждаше лицето ми.
— Аз изобщо не съм съвършена, Крисчън.
— Подхилвате ли ми се, госпожице Стийл?
Откъде знаеше?
— Възможно е. — Изкикотих се. — Може ли да те попитам нещо?
— Разбира се. — Той зарови лице в шията ми.
— Това, че не се обади на връщане от Портланд, заради Хосе ли беше всъщност? Тревожил си се, че съм тук сама с него, нали?
Крисчън не отговори. Обърнах се да го погледна. Очите му бяха напрегнати.
— Съзнаваш ли, че това е нелепо? Че така подложи семейството си и мен на ужасен стрес? Всички адски много те обичаме.
Той примига, после ми отправи срамежливата си усмивка.
— Нямах представа, че ще се разтревожите толкова.
Свих устни.
— Кога ще си го набиеш в дебелата глава, че те обичаме?
— Дебела глава ли? — Крисчън изненадано повдигна вежди.
Кимнах.
— Да. Дебела глава.
— Не знаех, че черепът ми е по-дебел от останалите кости в тялото ми.
— Говоря сериозно! Престани да се опитваш да ме разсмееш. Още съм ти сърдита, макар това донякъде да се компенсира от факта, че се прибра жив и здрав, докато аз си мислех… — Гласът ми секна, когато си спомних онези мъчителни няколко часа. — Е, знаеш какво си мислех.
Очите му омекнаха и той ме погали по лицето.
Извинявай. Права си.
— А и бедната ти майка. Беше много трогателно да те видя с нея.
Той се усмихна.
— Никога не я бях виждал в такова състояние. — Споменът го накара да примига. — Да, обикновено тя е изключително хладнокръвна. Направо ме изуми.