— Виждаш ли? Всички те обичат. — Усмихнах се. — Сега сигурно най-после ще повярваш. — Наведох се към него и нежно го целунах. — Честит рожден ден, Крисчън. Радвам се, че си тук, за да отбележиш този празник с мен. И още не знаеш какво съм ти приготвила за утре… ъъъ… за днес де.
— Още ли има? — смая се той и на лицето му се разля умопомрачителна усмивка.
— О, да, господин Грей, обаче ще трябва да изчакате.
Събудих се внезапно от сън или кошмар. Паникьосано се завъртях в леглото и за свое облекчение видях Крисчън да спи дълбоко до мен. И тъй като се бях размърдала, той се раздвижи, протегна ръка в съня си, прегърна ме, отпусна глава на рамото ми и тихо въздъхна.
В стаята нахлуваше светлина. Осем часът. Крисчън никога не спеше до толкова късно. Легнах по гръб и оставих силно разтуптяното си сърце да се успокои. Откъде тази тревога? Може би вследствие от снощи?
Обърнах се и го погледнах. Той беше тук. Жив и здрав. Дълбоко си поех дъх и вперих очи в прелестното му лице. Лице, което вече ми бе съвсем познато, с всичките му трапчинки и сенки, завинаги запечатано в ума ми.
В съня си изглеждаше много по-млад, но… усмихнах се: днес остаряваше с цяла година. Помислих си за подаръка си и сама се поздравих. Ооо… какво щеше да прави днес? Сигурно трябваше да започна, като му поднеса закуска в леглото. Пък и Хосе може още да беше тук.
Заварих го на бара, ядеше мюсли. Изчервих се, когато го видях. Той знаеше, че съм прекарала нощта с Крисчън. Защо изведнъж изпитах толкова силен срам? Нито бях гола, нито нещо друго. Бях по дългия си до пода копринен пеньоар.
— Добро утро, Хосе.
— Ей, Ана! — Лицето му грейна, беше искрено зарадван да ме види. В изражението му нямаше и следа от насмешка или укор.
— Добре ли спа? — попитах го.
— Да. Страхотна гледка се разкрива от горе.
— Да. Невероятно е. — Също като собственика на този апартамент. — Искаш ли истинска мъжка закуска? — подразних го.
— С удоволствие.
— Днес Крисчън има рожден ден — ще му поднеса закуска в леглото.
— Буден ли е?
— Не, мисля, че е капнал от снощи. — Бързо извърнах глава и се насочих към хладилника, за да не види, че съм се изчервила. «Божичко, та това е Хосе!» Когато извадих яйцата и бекона от хладилника, той подметна:
— Наистина го харесваш, а?
Свих устни.
— Аз го обичам, Хосе.
Той се ококори за миг, после отново се усмихна.
— Как няма да го обичаш? — И махна с ръка към дневната.
Намръщих се.
— Много ти благодаря!
— Ей, Ана, майтап бе.
Хмм… винаги ли щяха да ме обвиняват в това? Че се омъжвам за Крисчън заради парите му?
— Сериозно, майтапя се. Ти никога не си била такова момиче.
— Искаш ли омлет? — попитах го, за да сменя темата. Не ми се караше с него.
— Естествено.
— И за мен — каза влезлият в дневната Крисчън. Мамка му, носеше само долнище на пижама, което му висеше адски секси на хълбоците. — Здрасти, Хосе.
— Здрасти, Крисчън — отвърна Хосе.
Крисчън се обърна към мен и се подсмихна на зяпването ми. Правеше го нарочно. Присвих очи, като отчаяно се опитвах да възвърна равновесието си. Изражението на Крисчън едва забележимо се промени. Знаеше, че знам какво е намислил, но не му пукаше.
— Канех се да ти донеса закуска в леглото.
Той се приближи, прегърна ме с една ръка, повдигна брадичката ми и шумно ме млясна по устните. Абсолютно неприсъщо за моя Петдесет нюанса!
— Добро утро, Анастейжа. — Искаше ми се да му се намръщя и да му кажа да се държи прилично — обаче все пак имаше рожден ден. Изчервих се. Защо защитаваше толкова безпощадно своята територия?
— Добро утро, Крисчън. Честит рожден ден — казах с усмивка.
— Нямам търпение да получа втория си подарък — отвърна Крисчън и с това се приключи. Изчервих се като Червената стая на болката и нервно се озърнах към Хосе, който изглеждаше така, все едно е глътнал нещо неприятно. Извърнах се и се заех с готвенето.
— Е, какви са плановете ти за днес, Хосе? — привидно небрежно попита Крисчън, докато сядаше на бара.
— Ще ходя да видя баща ми и Рей, таткото на Ана.
Крисчън се навъси.
— Те познават ли се?
— Служили са заедно. Бяха изгубили връзка, докато ние с Ана не постъпихме в колежа. Стана много гот, сега са първи приятели. Ще ходим за риба.
— За риба ли? — искрено се заинтригува Крисчън.
— Да, по онова крайбрежие има страхотен улов. Морската пъстърва става доста едра.
— Вярно е. С брат ми Елиът веднъж уловихме една петнайсеткилограмова.
За риболов ли си приказваха? Какво толкова има в риболова? Никога не съм го разбирала.