«Едно от нещата, които обичам в теб.»
Спрях да бия яйцата. Той го беше казал. Това означаваше ли, че има още неща? Усмихнах се за пръв път, откакто бях видяла госпожа Робинсън — истинска, искрена, широка усмивка.
Крисчън ме прегърна изотзад и ме сепна.
— Интересен избор на музика — измърка той, докато ме целуваше под ухото, после зарови нос в тила ми и вдиша дълбоко. — Косата ти ухае божествено.
Под лъжичката ми се надигна желание. «Не!» Изхлузих се от прегръдката му.
— Още съм ти сърдита.
Крисчън се намръщи.
— Докога ще продължаваш така? — попита и прокара пръсти през косата си.
Свих рамене.
— Поне докато се нахраня.
Устните му трепнаха весело. Той се обърна, взе дистанционното от плота и изключи музиката.
— Ти ли си качил тази песен в айпода? — попитах.
Той поклати глава, намръщи се и разбрах, че е била тя — Призрачното момиче.
— Не смяташ ли, че се е опитвала да ти каже нещо?
— Е, като се замисля, сигурно е било така — призна той.
Доказателство. За липсата на съпричастност. Подсъзнанието ми скръсти ръце и отвратено зацъка с език.
— Защо песента още е на айпода?
— Харесва ми. Ако искаш, ще я изтрия.
— Не, няма нищо. Обичам да готвя на музика.
— Какво обичаш да слушаш?
— Изненадай ме.
Той отиде при айпода, а аз отново се заех с биенето на яйцата.
След малко стаята се изпълни с божествено сладостния емоционален глас на Нина Симоне. Една от любимите песни на Рей: «Ще те омагьосам».
Изчервих се и се обърнах към Крисчън. Какво се опитваше да ми каже? Та той отдавна ме беше омагьосал. О, божичко… видът му се бе променил, лекомислието беше изчезнало, очите му бяха по-тъмни, напрегнати.
Наблюдавах го хипнотизирана, докато той бавно като хищник, какъвто си беше, се приближаваше към мен в такт със страстния ритъм на музиката. Бос, само с разпасана бяла риза, дънки и зноен вид.
Нина изпя «ти си мой» и в този миг Крисчън стигна до мен. Намеренията му бяха ясни.
— Крисчън, моля те — прошепнах. Телта за яйцата в ръката ми беше излишна.
— За какво ме молиш?
— Не го прави.
— Какво да не правя?
— Това.
Стоеше пред мен и ме гледаше.
— Сигурна ли си? — прошепна той, взе телта от ръката ми и я остави в купата с яйцата. Сърцето ми се беше качило в гърлото. «Не го искам… искам го… ужасно.» Толкова дразнещ, възбуждащ, желан. Откъснах очи от хипнотизиращия му поглед.
— Искам те, Анастейжа — промълви Крисчън. — Обожавам, мразя и въпреки това обожавам да се карам с теб. Всичко това е съвсем ново за мен. Трябва да знам, че всичко е наред. Не ми е известен друг начин.
— Чувствата ми към теб не са се променили — отвърнах тихо.
Близостта му беше непреодолима, вълнуваща. Ето го познатото привличане, всичките ми синапси ме тласкат към него, богинята в мен е на върха на своята страстност. Вторачена в космите, които се подаваха от разкопчаната му риза, прехапах долната си устна, безпомощна, разкъсвана от желание — исках да опитам вкуса му.
Толкова близо — ала не ме докосваше. Усещах топлината му с кожата си.
— Няма да те докосна, докато не кажеш «да» — каза той. — Но точно сега, след тази адски отвратителна сутрин, ми се иска да потъна в теб и просто да забравя всичко друго, освен нас.
«О, божичко… Нас!» Вълшебно съчетание, едно кратичко, но могъщо местоимение, което сключва сделката. Вдигнах глава и се взрях в красивото му сериозно лице.
— Ще те докосна по лицето — прошепнах и видях изненадата в очите му, преди да кимне. Почти незабележимо.
Вдишах ръка, погалих го по бузата, прокарах пръсти по наболата му брада. Крисчън затвори очи и издиша, отпусна лице в шепите ми.
Наведе се бавно и устните ми автоматично се повдигнаха, за да срещнат неговите.
— Да или не, Анастейжа? — прошепна той.
— Да.
Устата му меко се долепи до моята, принуди устните ми да се разтворят, ръцете му ме обгръщаха, притегляха ме към него. Дланта му се плъзна нагоре по гърба ми, пръстите му се заровиха в косата на тила ми, а другата ръка притисна дупето ми и ме прилепи към него. Изстенах.
— Господин Грей. — Тейлър се прокашля и Крисчън веднага ме пусна.
— Да, Тейлър? — Гласът му беше леден.
Отворих очи и видях Тейлър на вратата на хола. Изглеждаше притеснен. С Крисчън като че ли безмълвно си казаха нещо.
— В кабинета ми — каза Крисчън след миг и Тейлър бързо тръгна натам.
— Ще го отложим за по-късно — прошепна ми Крисчън, преди да го последва.
Дълбоко си поех дъх, за да се овладея. Можех ли поне за малко да му устоя? Поклатих глава, отвратена от себе си и признателна за намесата на Тейлър, въпреки че изпитвах срам.