— Истината е, че ти си единственият извратен и непостоянен маниак на тема контрол, когото познавам интимно.
— Мислех, че съм единственият човек, когото познаваш интимно. — Той повдигна вежди.
Изчервих се.
— Да. Точно така е.
— Успя ли вече да стигнеш до някакви заключения?
Изтегнал се беше до мен, отпуснал глава на лакътя си. Изражението му беше меко, дори весело.
— Смятам, че се нуждаеш от сериозна терапия.
Крисчън се пресегна и нежно прибра косата зад ушите ми.
— Аз пък смятам, че се нуждая от теб. Заповядай. — И ми подаде червило.
Намръщих се озадачено. Червилото бе курвенски червено, изобщо не беше моят цвят.
— Това ли искаш да си сложа?
Той се засмя.
— Не, Анастейжа, освен ако ти не искаш. Не съм сигурен, че е твоят цвят — довърши иронично.
Седна по турски на леглото и изхлузи ризата през главата си. «О, божичко.»
— Идеята ти за пътна карта ми допада.
Погледнах го неразбиращо. Каква пътна карта?
— Забранените зони — отвърна той.
— А, аз се шегувах.
— Аз пък не се шегувам.
— Искаш да чертая по теб с червило ли?
— Измива се. Макар и трудно.
Това означаваше, че мога свободно да го докосвам. На устните ми заигра смаяна полуусмивка.
— Какво ще кажеш за нещо по-постоянно? Например перманентен маркер?
— Мога да си направя татуировка. — Очите му заблестяха шеговито.
Крисчън Грей с татуировка? Загрозяваща прелестното му тяло, когато и без това вече имаше толкова много белези, и то не само в буквалния смисъл? Категорично не!
— Никакви татуировки! — Засмях се, за да скрия ужаса си.
— Тогава давай с червилото — ухили се Крисчън.
Изключих компа и го преместих настрани. Можеше да се окаже забавно.
— Ела. — Той протегна ръце към мен. — Седни отгоре ми.
Изух си обувките, надигнах се и изпълзях до него. Той се отпусна по гръб на леглото, но със свити колене.
— Облегни се на краката ми.
Покатерих се върху него и го възседнах, както бе наредил. Очите му бяха разширени и предпазливи. Но му беше и забавно.
— Изглеждаш доста… въодушевена — отбеляза иронично.
— Винаги съм жадна за информация, господин Грей, а и това означава, че ще се отпуснеш, защото ще знам къде минават границите ти.
Крисчън поклати глава, като че ли не можеше съвсем да повярва, че ще ми позволи да чертая по тялото му.
— Отвори червилото — нареди ми.
О, превключил беше на командорски режим. Обаче не ми пукаше.
— Подай ми ръката си.
Подадох му лявата си ръка.
— Дясната. С червилото. — Крисчън завъртя очи.
— Очи ли ми въртиш?
— Аха.
— Държите се изключително грубо, господин Грей. Познавам някои хора, които стават адски агресивни, когато им въртят очи.
— Виж ти. — Гласът му беше ироничен.
Подадох му ръката с червилото и той изведнъж се надигна. Озовахме се нос до нос.
— Готова ли си? — попита Крисчън с тих шепот, който накара всичко в мен да се свие и да се напрегне. «О, божичко!»
— Да — успях да кажа. Близостта му бе съблазнителна, уханието му се смесваше с аромата на моя душ гел. Той насочи ръката ми нагоре по извивката на рамото си.
— Натисни — прошепна Крисчън и устата ми пресъхна, докато водеше ръката ми надолу, от горния край на рамото си, покрай ставата и надолу отстрани на гърдите. Червилото оставяше широка яркочервена следа. Той спря в основата на гръдния си кош и зави през корема си. Напрегна се и се взря, привидно безизразно, в очите ми, ала под невъзмутимия му вид съзирах напрежението му.
Отвращението му беше под строг контрол, зъбите му бяха стиснати, очите му присвити.
— И нагоре от другата страна — промълви, когато червилото бе по средата на корема му, и пусна ръката ми.
Повторих огледално линията, която бяхме начертали от лявата му страна. Опиянявах се от доверието, което ми оказваше, но това чувство бе помрачено от факта, че можех да преброя свидетелствата за болката му. Седем малки кръгли бели белега осейваха гърдите му и гледката на това ужасяващо и зловещо оскверняване на красивото му тяло бе мъчителна. Кой би направил такова нещо на дете?
— Ето, готово. — Опитвах се да овладея емоциите си.
— Не, не е — отвърна Крисчън и с дългия си показалец начерта линия около основата на шията си. Проследих я с аленото червило. Когато свърших, се взрях в сивите дълбини на очите му.
— А сега на гърба — прошепна той и се размърда, за да сляза от него, после се завъртя и седна по турски с гръб към мен.
— Прокарай по гърба ми линия, успоредна на тази на гърдите ми. — Гласът му беше нисък и дрезгав.