— Точно така, бебчо, усети ме — напрегнато пъшкаше Крисчън.
Отметнах глава назад и направих каквото ми е наредил.
Движех се — отразявах неговия ритъм в идеална симетрия — парализирайки всякакви мисли и логика. Аз съм само усещане, потънало в тази бездна от удоволствие. «Нагоре и надолу… отново и отново… О, да…» Отворих очи, погледнах го, дишането ми бе накъсано. Той също ме гледаше с пламтящи очи.
— Моята Ана — промълви Крисчън.
— Да — отвърнах дрезгаво. — Вечно твоя.
Крисчън простена високо, пак затвори очи и отметна глава назад. Видът на разпадащия се Крисчън е достатъчен, за да подпечата съдбата ми — свърших шумно, изтощително, светът шеметно се завъртя около мен и аз се строполясах върху него.
— О, бебчо — изпъшка той и също свърши, стискайки ме неподвижно и после ме пусна.
Главата ми беше в забранената зона на гърдите му, бузата ми притисната към твърдите му косми. Бях задъхана, тялото ми излъчваше топлина, съпротивлявах се на желанието да го целуна.
Просто лежах върху него и си поемах дъх. Той погали косата ми и дланта му се плъзна надолу по гърба ми, милваше ме, докато дишането му се успокояваше.
— Невероятно си красива.
Повдигнах глава и го погледнах скептично. Крисчън ми се намръщи в отговор и рязко седна на леглото, което ме изненада, но ръката му светкавично ме подхвана. Вкопчих се в бицепса му и се озовах лице в лице с него.
— Красива си — бавно и натъртено повтори той.
— А ти понякога си изумително мил. — Нежно го целунах.
Крисчън ме повдигна и се измъкна изпод мен. Потреперих.
Той се наведе и лекичко ме целуна.
— Нямаш представа колко си привлекателна, нали?
Изчервих се. Защо продължаваше с това?
— Всички момчета, които те преследваха — това не ти ли подсказва нещо?
— Момчета ли? Какви момчета?
— Списък ли искаш? — Крисчън се намръщи. — Фотографът е направо луд по теб, онова момче в магазина, по-големият брат на съквартирантката ти. И шефът ти — злобно прибави той.
— О, Крисчън, това просто не е истина.
— Повярвай ми. Желаят те. Искат нещо, което е мое. — Той ме притегли към себе си и аз сложих ръце на раменете му, зарових пръсти в косата му и го изгледах весело.
— Мое — повтори Крисчън и очите му проблеснаха собственически.
— Да, твое — успокоих го усмихнато. Той се укроти. Чувствах се напълно удобно гола в скута му на ярката светлина на съботния следобед. Кой да си го помисли? Червените линии се виеха по разкошното му тяло. Забелязах обаче няколко размазани петна по покривката и за миг се зачудих какво ще си помисли за тях госпожа Джоунс.
— Линията още е непокътната — прошепнах и храбро плъзнах показалец по рамото му. Той се вдърви и примигна. — Искам да се отправя на пътешествие.
Крисчън ме погледна скептично.
— В апартамента ли?
— Не. Мислех си за картата на съкровищата, която нарисувахме върху теб. — Сърбяха ме пръстите да го докосна.
Веждите му изненадано се вдигнаха и той примигна неуверено. Потърках носа си в неговия.
— И точно в какво ще се изразява това, госпожице Стийл?
Вдигнах длан от рамото му и прокарах пръсти надолу по лицето му.
— Просто искам да те докосвам навсякъде, където ми е позволено.
Крисчън улови показалеца ми със зъби и нежно го ухапа.
— Ох! — възкликнах негодуващо и той се ухили. От гърлото му се разнесе тихо ръмжене.
— Добре — каза и пусна пръста ми, но в гласа му долових страх. — Почакай. — Наведе се зад мен, отново ме повдигна, смъкна презерватива и безцеремонно го пусна на пода до леглото.
— Мразя ги тези неща. Ще ми се да повикам доктор Грийн да ти направи инжекция.
— Да не смяташ, че най-известната гинеколожка в Сиатъл ще дотича веднага?
— Мога да съм много убедителен — прошепна той и прехвърли косата зад ухото ми. — Франко се е справил страхотно. Харесват ми тези пластове.
«Какво?!»
— Стига си променял темата.
Крисчън пак ме премести върху себе си и аз го възседнах, облегната на повдигнатите му колене, с крака от двете страни на хълбоците му. Той се отпусна по гръб и се опря на лакти.
— Хайде, докосвай — каза сериозно. Изглеждаше нервен, но се опитваше да го скрие.
Без да откъсвам очи от неговите, протегнах ръка и прокарах показалец под червената линия, по изящно изваяните му коремни мускули. Той потрепери и аз спрях.
— Не е задължително да го правя.
— Не, няма нищо. Просто изисква известно… пренастройване от моя страна. Отдавна никой не ме е докосвал — промълви Крисчън.