Намръщих се. «Коя е пък тази, по дяволите?»
— Консултантката в «Нийман» — отговори на неизречения ми въпрос Крисчън.
Побиха ме тръпки.
— Аха.
— Направо ми грабна вниманието.
— Виждам. Какво искаш, Крисчън? — Измерих го с поглед.
Той ми отвърна с дяволитата си усмивка и извади сребърните топчета от джоба си, с което ме накара да изтръпна. Мамка му! Да ме напляска ли иска? Сега? Защо?
— Не е каквото си мислиш — побърза да ме успокои Крисчън.
— А какво? — прошепнах.
— Помислих си, че тази вечер можеш да си ги сложиш.
И докато осмислях тази идея, значението на думите му увисна между нас.
— На приема ли? — Бях шокирана.
Той бавно кимна и очите му потъмняха.
«Божичко!»
— Ще ме пляскаш ли после?
— Не.
Бодна ме мимолетно разочарование.
Крисчън се подхилваше.
— Искаш ли?
Мъчително преглътнах. Просто не знаех.
— Е, уверявам те, че няма да те докосна по този начин даже да ме умоляваш.
«О! Това е нещо ново.»
— Искаш ли да поиграем на тази игра? — продължи той и ми подаде топчетата. — Винаги можеш да ги извадиш, ако стане нетърпимо.
Взирах се в него. Изглеждаше лукаво съблазнителен — раздърпан, с рошава от неотдавнашното чукане коса, очи, в които танцуваха еротични мисли, устните му извити в секси усмивка.
— Добре — съгласих се тихо. «По дяволите, да!» Богинята в мен си беше възвърнала дар слово и крещеше до небето.
— Добро момиче — ухили се Крисчън. — Ела да ти ги сложа, но първо си обуй обувките.
Обувките ли? Обърнах се и погледнах гълъбовосивите велурени обувки с тънки токчета, бяха в тон с избраната от мен рокля.
«Достави му това удоволствие!»
Той протегна ръка да ме подкрепи, докато вмъквах ходила в обувките на Кристиан Лубутен, жив обир за 3295 долара. Станах почти петнайсет сантиметра по-висока.
Крисчън ме отведе до леглото, но не седна, а отиде при единствения стол в стаята, взе го и го премести пред мен.
— Когато кимна, се наведи и се хвани за стола. Разбра ли? — Гласът му беше пресипнал.
— Да.
— Добре. Сега си отвори устата — нареди той все така тихо.
Подчиних се, като си мислех, че ще постави топчетата в устата ми, за да ги овлажня. Не, Крисчън пъхна вътре показалеца си.
«О…»
— Смучи — нареди той. Вдигнах ръце, хванах ръката му и изпълних заповедта — виждаш ли, мога да съм послушна, когато искам.
«Има вкус на сапун… хмм.» Смуча силно и съм възнаградена, когато очите му се разширяват, устните му се разтварят и той рязко си поема дъх. С това темпо няма да имам нужда от лубрикант. Той лапна топчетата, докато духах на пръста му и описвах кръгове с език около него. Когато се опита да го издърпа, аз го захапах със зъби.
Крисчън се ухили, после поклати глава да ме смъмри и аз го пуснах. Той кимна и аз се наведох и се хванах от двете страни на стола. Крисчън издърпа бикините ми настрани и съвсем бавно пъхна показалец в мен, като лекичко го завъртя. Не можах да се сдържа и от устните ми се изтръгна стон.
Крисчън измъкна пръста си и много внимателно пъхна в мен топчетата едно по едно. Когато приключи, върна бикините ми на място и ме целуна по гърба. Прокара длани от глезените до бедрата ми и нежно ме целуна точно над ръбовете на двата чорапа.
— Имате невероятно красиви крака, госпожице Стийл — прошепна.
После се изправи, хвана ме за хълбоците и притисна дупето ми към себе си. Усетих еректиралия му член.
— Може да те обладая така, когато се приберем, Анастейжа. Вече можеш да се изправиш.
Бях замаяна, свръхвъзбудена от тежестта на топчетата, които шаваха в мен. Крисчън се наведе зад мен и ме целуна по рамото.
— Купих ти ги за галапредставлението миналата събота. — Плъзна ръка покрай мен и разтвори шепа. В дланта му лежеше червена кутийка с надпис «Картие» на капака. — Но ти ме напусна и нямах възможност да ти ги дам.
«О!»
— Сега имам втори шанс — промълви Крисчън. Гласът му беше скован от скрита емоция. Нервен.
Колебливо взех кутийката и я отворих. Вътре лъщяха обеци, всяка с по четири диаманта, един отгоре, после известно разстояние, след това три, висящи на равни интервали. Красиви, прости, класически. Точно такива бих си избрала и аз, ако някога имам възможност да пазарувам в «Картие».
— Прелестни са — прошепнах и тъй като бяха обеци на нашия втори шанс, веднага се влюбих в тях. — Благодаря ти.
Крисчън се отпусна, все така притиснат към мен. Напрежението изостави тялото му и той отново ме целуна по рамото.
— Сребристата сатенена рокля ли ще носиш?