— Бабо, дядо, позволете да ви представя Анастейжа Стийл.
Госпожа Тревелиан се обърна към мен.
— О, най-после си е намерил момиче, чудесно, пък и толкова хубавичко! Е, надявам се да направите от него честен човек — забъбри тя, докато се ръкуваме.
«Мама му стара.» Благодарях на Бога, че нося маска.
— Майко, недей да смущаваш Ана — притече ми се на помощ Грейс.
— Не обръщайте внимание на глупавата стара кокошка, мила моя. — Госпожа Тревелиан ми стискаше ръката. — Но пък тъкмо понеже съм стара, имам право да говоря каквито глупости ми хрумнат.
— Ана, това е моят кавалер Шон — представи Мия младия мъж. Той ми се ухили дяволито. Кафявите му очи блещукаха весело, докато се ръкувахме.
— Приятно ми е да се запознаем, Шон.
Крисчън му стисна ръката и го измери с изпитателен поглед. Ох, и нещастната Мия ли страдаше от доминантния си брат? Усмихнах й се съчувствено.
Ланс и Джанин, приятели на Грейс, бяха последната двойка на нашата маса. Но все още нямаше и следа от господин Карик Грей.
Изведнъж се разнесе съскане на микрофон и гласът на господин Грей изкънтя по аудиосистемата, което сложи край на разговорите. Карик стоеше на малка сцена в единия край на шатрата. Носеше внушителна златна маска на Полишинел.
— Дами и господа, добре дошли на нашия ежегоден благотворителен бал. Надявам се това, което сме ви приготвили тази вечер, да ви хареса и да бръкнете по-дълбоко в джобовете си, за да подпомогнете фантастичната работа на нашия екип в «Да се справим заедно». Както знаете, с жена ми сме взели присърце тази кауза.
Нервно се обърнах към Крисчън. Той също се обърна към мен и се подсмихна.
— Сега ще отстъпя микрофона на нашия церемониалмайстор. Моля, седнете и се забавлявайте — завърши речта си Карик.
Последваха любезни аплодисменти и брътвежите в шатрата започнаха отново. Настаниха ме между Крисчън и баба му. Възхитих се на бялата картичка, на която с фини сребърни калиграфски букви бе написано моето име. Един сервитьор запали канделабъра. Карик дойде при нас и ме изненада, като ме целуна по бузите.
— Радвам се да те видя, Ана. — Наистина изглеждаше поразително с изключителната си златна маска.
— Дами и господа, моля, изберете отговорници на масата — извика церемониалмайсторът.
— Ооо! Нека аз, нека аз! — веднага възкликна Мия и въодушевено заподскача на мястото си.
— В средата на масата ще видите един плик — продължи церемониалмайсторът. — Моля всеки да намери, измоли, вземе назаем или открадне банкнота с колкото може по-голям номинал, да напише името си отгоре и да я постави в плика. Отговорниците на масите, моля, грижливо пазете тези пликове. По-късно ще ни потрябват.
Мамка му! Не носех никакви пари. Колко глупаво! Та това беше благотворителен бал!
Крисчън извади портфейла си и измъкна от него две стодоларови банкноти.
— Ето.
«Какво?!»
— Ще ти ги върна — прошепнах аз.
Устата му се стегна недоволно, но той не възрази. Написах името си с неговата писалка — черна с бяло цвете върху капачката — и Мия пусна плика около масата.
Пред себе си видях друга карта със сребърен калиграфски надпис — нашето меню.
C>
# Бал с маски в помощ на «Да се справим заедно»
# МЕНЮ
«Сьомга със сос тартар, Crème fraîche и краставица върху канапе от козуначена кифла
Олбън истейт русан 2006
Печени гърди от южноамериканска патица
Пюре от артишок по ерусалимски
Череши хрущялки, печени с мащерка, пастет от гъши дроб
Шатеньоф дю пап вией вин 2006
Домен де ла Жанас
Местни сирена и хлябове
Олбън истейт гренаш 2006
Кафе и петифури»
C$
Е, това обясняваше множеството кристални чаши с всевъзможни размери, които бяха подредени пред мен. Сервитьорът се върна и ни предложи вино и вода. Зад мен затвориха страните на шатрата, през които влязохме, а отпред двама от обслужващия персонал отметнаха платнището и разкриха залеза над Сиатъл и залива Мейдънбауър.
Гледката беше зашеметяваща: блещукащите светлинки на Сиатъл в далечината и оранжевото мъгливо спокойствие на залива, отразяващ опаловото небе. Невероятно ведро и мирно.
Десетима сервитьори, всеки с чиния в ръка, се приближиха и застанаха зад нас. По безмълвен знак ни поднесоха предястието в пълен синхрон и отново изчезнаха. Сьомгата изглеждаше великолепно и установих, че умирам от глад.
— Имаш ли апетит? — прошепна Крисчън така, че да го чуя само аз. Знаех, че няма предвид храната, и мускулите дълбоко под пъпа ми реагираха.