C>
# Подаръци и щедри дарители на «Да се справим заедно»
«Подписана бейзболна бухалка на «Маринърс» — д-р Емили Менъринг
Чантичка, портфейл и ключодържател на Гучи — Андреа Уошингтън
Еднодневен ваучер за двама в «Есклава» в Брейвърн Сентър — Елена Линкълн
Градински дизайн — Гиа Матео
Килим Коко де Мер & комплект парфюми — Елизабет Остин
Венецианско огледало — господин и госпожа Дж. Бейли
Два кашона вино по Ваш избор от Олбън Истейтс — Олбън Истейтс
Два ВИП билета за Екс Ти Уай — госпожа Л. Йесъов Рали в Дейтона — И Ем Си Брит Инк.
«Гордост и предразсъдъци» от Джейн Остин, първо гадание — д-р А. Ф. М. Лейс-Фийлд
Еднодневно шофиране на астон мартин ДБ7 — господин и госпожа Л. У. Нора
Маслена картина «В неизвестността» от Дж. Тротън — Кели Тротън
Урок по каране на безмоторен самолет — Сиатълско летателно дружество
Ваканционен уикенд за двама в хотел «Хийтман», Портланд — хотел «Хийтман»
Един уикенд в Аспен, щата Колорадо (шест места) — господин К. Грей
Едноседмичен престой на борда на яхтата «СюзиКю» (шестместна), закотвена на Света Лусия — д-р и госпожа Ларин
Една седмица на езерото Адриана, щата Монтана (осем места) — господин и госпожа Грей»
C$
«Мамка му!» Примигнах към Крисчън.
— Имаш имот в Аспен, така ли? — прошепнах. Търгът течеше и трябваше да говоря тихо.
Крисчън кимна, малко изненадан и като че ли подразнен от моето възклицание, и вдигна пръст пред устните си, за да ме накара да млъкна.
— Навсякъде ли имаш имоти? — продължих аз.
Крисчън отново кимна и предупредително наклони глава настрани.
Цялата шатра избухна в овации и аплодисменти: една от наградите беше продадена за дванайсет хиляди долара.
— После ще ти кажа — тихо отговори Крисчън. — Исках да дойда с теб — прибави доста намусено.
«Само че не дойде.» Нацупих се и осъзнах, че още съм кисела и че това несъмнено е последица от топчетата. Настроението ми се развали, след като открих госпожа Робинсън в списъка на щедрите дарители.
Огледах се да видя дали ще я забележа, но не мярнах характерната й коса. Крисчън определено щеше да ме предупреди, ако беше поканена. Седях и кипях, и аплодирах, когато трябва.
Започна наддаването за уикенда в имота на Крисчън в Аспен и цената стигна до двайсет хиляди долара.
— Първи път… втори път — викна церемониалмайсторът.
И не знам какво ме прихвана, обаче изведнъж чух собствения си глас да надвиква врявата:
— Двайсет и четири хиляди долара!
Всички маски на масата смаяно се обърнаха към мен. Най-силна бе неговата реакция. Чух ахването му и усетих гнева му, който ме заля като цунами.
— Двайсет и четири хиляди долара за прелестната дама в сребристо, първи път, втори път… Продадено!
7
Мама му стара, наистина ли го направих? Сигурно беше от алкохола. Пих шампанско, плюс четири чаши различни вина. Хвърлих поглед към Крисчън, който енергично аплодираше. Пфу, страшно щеше да се ядоса, а напоследък бяхме започнали да се разбираме. Подсъзнанието ми най-после реши да се появи и лицето му беше като в картината на Едвард Мунк «Вик».
Крисчън се наведе към мен. На лицето му беше залепена широка фалшива усмивка. Той ме целуна по бузата и се доближи, за да прошепне в ухото ми с извънредно студен сдържан глас:
— Не знам дали да падна в краката ти, или да те напляскам до посиняване.
О, знаех какво ми се иска в момента. Погледнах го и примигнах иззад маската си. Исках да прочета онова, което е в очите му.
— Избирам втората опция, моля — промълвих отчаяно, докато аплодисментите стихваха. Устните му се разтвориха и той рязко си пое дъх. «О, тази изваяна уста — искам я върху себе си, веднага.» Копнеех до болка за него. Крисчън ми отправи сияйна искрена усмивка, която ме накара да се задъхам.
— Страдаш, нали? Ще трябва да видим какво можем да направим по този въпрос — каза той, докато прокарваше пръсти по линията на челюстта ми.
Докосването му отекна много дълбоко в мен — там, където онази болка се беше размножила и пораснала. Прииска ми се да му се нахвърля веднага, още там, ала трябваше отново да насочим вниманието си към търга.
Почти не бях в състояние да седя неподвижно. Крисчън прехвърли ръка през рамото ми, палецът му ритмично галеше гърба ми и пращаше сладостни тръпки по гръбначния ми стълб. Другата му ръка стисна моята, повдигна я към устните си, после я отпусна в скута си.
Бавно и незабелязано, тъй че схванах играта му чак когато вече бе късно, той плъзна дланта ми нагоре по крака си и я притисна към еректиралия си член. Ахнах и панически стрелнах поглед около масата, но всички очи бяха вперени в сцената. «Слава богу, че съм с маска!»