Джейда го зяпаше смаяно — очевидно церемониалмайсторът говореше пълни глупости. Тя срамежливо се усмихна на двамата конкуренти.
— Хиляда! — извика единият.
Наддаването много бързо стигна до пет хиляди долара.
— Един път… два пъти… продадено на господина с маската! — високо обяви церемониалмайсторът. И, разбира се, понеже всички мъже носеха маски, избухнаха смехове, аплодисменти и овации. Джейда отправи сияйна усмивка на купувача си и напусна сцената.
— Виждаш ли? Забавно е! — прошепна Мия. — Но все пак се надявам, че Крисчън ще те спечели… Нямаме нужда от мелета — добави небрежно.
— Мелета ли? — повторих ужасено.
— О, да. Като млад той се палеше много лесно. — Тя сви рамене.
Крисчън да се бие?! Изтънченият, фин и обожаващ хоралите от епохата на Тюдорите Крисчън? Не можех да си го представя. Церемониалмайсторът привлече вниманието ми със следващото представяне — млада жена в червено с дълга катраненочерна коса.
— Господа, позволете да ви представя прекрасната Марая. Какво ще правим с Марая? Тя е опитна тореадорка, свири професионално на чело и е шампионка на овчарски скок… какво ще кажете за това, господа? Колко предлагате за танц с възхитителната Марая?
Докато Марая прострелваше церемониалмайстора с гневен поглед, един маскиран мъж с руса коса и брада високо извика:
— Три хиляди долара!
Имаше едно контрапредложение, но първият танц с нея се продаде за четири хиляди.
Крисчън ме наблюдаваше като ястреб. Побойникът Тревелиан-Грей, кой да си го помисли?!
— Кога? — попитах Мия.
Тя ме погледна неразбиращо.
— Кога се е бил Крисчън?
— Като тийнейджър. Докарваше родителите ми до побъркване, прибираше се вкъщи със сцепени устни и насинен. Изключиха го от две училища. Противниците му получаваха доста тежки травми.
Зяпнах я.
— Не ти ли е казвал? — въздъхна тя. — Крисчън имаше доста лоша слава сред моите приятели. Няколко години направо беше персона нон грата. Но на петнайсет-шестнайсет годишна възраст всичко приключи — сви рамене Мия.
«Мама му стара.» Поредната част от пъзела си заставаше на мястото.
— Е, колко предлагате за разкошната Джил?
— Четири хиляди долара — извика гърлен глас отляво. Джил радостно изписка.
Престанах да следя търга. Значи Крисчън е имал такива проблеми в училище — побоища. Зачудих се защо. Вперих очи в него. Лили ни наблюдаваше внимателно.
— А сега позволете да ви представя красивата Ана.
«Уф, мамка му, това съм аз.» Нервно погледнах Мия и тя ме избута в центъра на сцената. За щастие не се спънах, но адски се засрамих, когато се озовах пред очите на всички. Крисчън ми се хилеше. Копелето му с копеле.
— Красивата Ана свири на шест музикални инструмента, знае перфектно китайски и си пада по йога… Е, господа? Кой… — Още преди да довърши, Крисчън го прекъсна, втренчен в него през отворите на маската си.
— Десет хиляди долара.
Чух Лили смаяно да ахва зад мен.
«Уф, еба си.»
— Петнайсет.
Какво?! Всички се обърнахме като един към високия безупречно облечен мъж вляво от сцената. Запримигвах към Крисчън. Мамка му, разбираше ли нещо? Но той се почесваше по брадичката и иронично се усмихваше на непознатия. Очевидно го познаваше. Непознатият му кимна любезно.
— Е, господа! Тази вечер имаме много високи ставки. — Церемониалмайсторът се обърна грейнал към Крисчън. Възбудата му ясно се виждаше през отворите на Арлекиновата му маска. Получаваше се страхотно представление, само че на мой гръб. Дорева ми се.
— Двайсет — тихо контрира ставката Крисчън.
Разговорите в навалицата бяха утихнали. Всички бяха втренчени в мен, Крисчън и загадъчния господин до сцената.
— Двайсет и пет — каза непознатият.
Можеше ли да е по-неловко?!
Крисчън го наблюдаваше безизразно, но му беше забавно. Всички погледи бяха вперени в него. Какво щеше да направи? Сърцето ми се качи в гърлото. Призля ми.
— Сто хиляди долара — заяви той и гласът му отекна високо и ясно.
— Какво става тука бе! — изсъска зад мен Лили. От тълпата се надигна смаяно и в същото време развеселено ахване. Непознатият се засмя и вдигна ръце в знак, че се предава. Крисчън му се ухили. С периферното си зрение видях, че Мия весело подскача на място.
— Сто хиляди долара за прелестната Ана! Първи път… втори път… — Церемониалмайсторът се вторачи в непознатия, който поклати глава с престорено съжаление и галантно се поклони.