— Да — прошепнах аз.
— Значи може да имаме известна… свобода. Ако го направя, трябва да ми обещаеш нещо.
— Каквото пожелаеш.
— Ще произнесеш ключова дума, ако се наложи, и тогава само ще те любя, съгласна ли си?
— Да. — Задъхвах се. Исках ръцете му върху себе си.
Той преглътна, после ме хвана за ръка и ме поведе към леглото. Отметна покривката, седна, взе една възглавница и я постави до себе си. Погледна ме, изправена до него, и изведнъж рязко ме дръпна надолу, тъй че паднах върху скута му. Леко се премести, тъй че тялото ми да е на леглото с гърди върху възглавницата и с лице, обърнато настрани. После се наведе над мен, отметна косата от рамото ми и прокара пръсти през снопа пера на маската ми.
— Сложи си ръцете зад гърба — нареди.
«О!» Той си свали папийонката, бързо завърза с нея китките ми и ги отпусна отзад върху кръста ми.
— Наистина ли го желаеш, Анастейжа?
Затворих очи. За пръв път, откакто се познавахме, наистина го желаех. Нуждаех се от него.
— Да — прошепнах аз.
— Защо? — Крисчън започна да гали дупето ми с длан.
Изстенах още щом ръката му установи контакт с кожата ми.
«Не знам защо… Ти ми каза да не се задълбочавам. След ден като днешния — спорът за парите, Лийла, госпожа Робинсън, досието за мен, пътната карта, този пищен бал, маските, алкохолът, сребърните топчета, търгът… искам и това.»
— Трябва ли да има причина?
— Не, бебчо, не трябва — отвърна той. — Просто се опитвам да те разбера. — Лявата му длан стегна кръста ми, а дясната се отлепи от дупето ми и силно ме плесна точно над началото на бедрата. Пронизалата ме болка директно се сля с копнежа между тях.
«О, божичко…» Изстенах. Крисчън ме удари пак на абсолютно същото място. Отново изстенах.
— Две — прошепна той. — Ще стигнем до дванайсет.
«О, Господи!» Усещането се различаваше от предишния път — толкова плътско, толкова… необходимо. Крисчън галеше дупето ми с дългите си пръсти, а аз бях безпомощна, преметната върху него и подпряна на леглото, зависеща от неговата милост и от собствената си свободна воля. Той пак ме удари, малко настрани, и още веднъж, от другата страна, после спря, бавно смъкна бикините ми и ги изхлузи от краката ми. Нежно прокара длан по дупето ми, преди да продължи да ме пляска — всеки парещ удар по мъничко утоляваше желанието ми… или го разпалваше… не знаех. Оставих се на ритъма им, поемах всеки удар, наслаждавах се на всеки удар.
— Дванайсет — промълви Крисчън с нисък дрезгав глас. Отново ме погали по дупето, прокара пръсти надолу към влагалището ми и пъхна два пръста в мен: въртеше ги в кръг и ме измъчваше.
Високо простенах. Тялото ми взе връх и аз свърших, конвулсивно свивайки се около пръстите му. Беше невероятно силно, неочаквано и бързо.
— Точно така, бебчо — одобрително промълви той и развърза китките ми, докато аз лежах задъхана и изнемощяла върху него. Пръстите му продължаваха да са в мен.
— Още не съм свършил с теб, Анастейжа — каза Крисчън и се измести, без да вади пръстите си. Спусна коленете ми на пода, тъй че да се надвеся над леглото. После коленичи зад мен и си свали ципа. Измъкна пръстите си от влагалището ми и чух познатото разкъсване на станиоловото пакетче. — Разтвори си краката — изръмжа Крисчън и аз се подчиних. Той ме погали отзад и проникна в мен.
— Ще стане бързо, бебчо — прошепна Крисчън, хвана ме за хълбоците и започна да влиза и излиза от мен.
— О! — извиках аз, но беше вълшебно. Той директно стигаше до болката между краката ми, правеше го многократно и с всеки рязък сладостен тласък я угасяваше. Усещането бе умопомрачително, тъкмо от каквото се нуждаех. Оттласквах се назад да го посрещна и аз, тласък за тласък.
— Ана, недей — изсумтя той в опит да ме накара да застана неподвижно, но аз го желаех прекалено силно и се притисках към него, синхронизирайки тласъците си.
— Мамка му, Ана — простена той, докато свършваше, и това ме накара отново да свърша, хвърли ме в изцеляващ оргазъм, който сякаш продължи безкрайно, изстиска ме докрай и ме остави изтощена и задъхана.
Крисчън се наведе и ме целуна по рамото, после се измъкна от мен. Прегърна ме, отпусна глава по средата на гърба ми и двамата останахме така, коленичили до леглото. Колко време? Секунди? Дори минути, докато си поемем дъх. Болката в слабините ми я нямаше и изпитвах единствено успокояваща, приятна ведрина.
Крисчън се раздвижи и ме целуна по гърба.
— Струва ми се, че ми дължите един танц, госпожице Стийл.
— Хмм — отговорих. Наслаждавах се на отсъствието на болка и на приятната възбуденост.