Крисчън седна и ме притегли в скута си.
— Нямаме много време. Хайде. — Целуна ме по косата и ме накара да се изправя.
Измърморих, обаче седнах на леглото и вдигнах бикините си от пода. Лениво отидох до стола, за да си взема роклята. С безпристрастен интерес забелязах, че по време на акта не съм си събула обувките. Крисчън вече завързваше папийонката си, след като беше оправил тоалета си и леглото.
Докато се обличах, разгледах снимките на таблото. Крисчън изглеждаше страхотно още като нацупен тийнейджър: с Елиът и Мия на ски писта, сам в Париж — Триумфалната арка издаваше местонахождението му, в Лондон, Ню Йорк, Големия каньон, операта в Сидни, дори на Великата китайска стена. Господарят Грей беше обиколил света още съвсем млад.
Имаше отрязъци от билети за различни концерти: Ю Ту, Металика, Върв, Шерил Кроу, «Ромео и Жулиета» на Прокофиев в изпълнение на Нюйоркската филхармония — каква еклектика! А в ъгъла — паспортна снимка на млада жена. Черно-бяла. Стори ми се позната, но не можех да си я спомня. Не беше госпожа Робинсън, слава богу.
— Коя е тази? — попитах.
— Няма значение — отвърна той, докато си обличаше сакото и оправяше папийонката си. — Да ти вдигна ли ципа?
— Ако обичаш. Тогава защо е на таблото ти?
— Недоглеждане от моя страна. Как ми е папийонката? — Крисчън повдигна брадичка като момченце. Засмях се и му я поправих.
— Сега е идеална.
— Като теб — прошепна той, грабна ме в обятията си и страстно ме целуна. — По-добре ли си?
— Много по-добре, благодаря, господин Грей.
— Удоволствието беше изцяло мое, госпожице Стийл.
Гостите се събираха на дансинга. Крисчън ми се ухили — бяхме успели тъкмо навреме — и ме поведе върху шахматната настилка.
— А сега, дами и господа, време е за първия танц. Господин и госпожа Грей, ако сте готови?
Карик утвърдително кимна, беше прегърнал Грейс.
— Дами и господа, участници в търга на първия танц, готови ли сте? — Всички кимнахме. Мия беше с мъж, когото не познавах. Зачудих се какво се е случило с Шон.
— Тогава да започваме. Микрофонът е твой, Сам!
На сцената излезе млад мъж, посрещнат с топли аплодисменти. Обърна се към бенда и щракна с пръсти. Разнесе се познатата мелодия на «Влязла си ми под кожата».
Крисчън ми се усмихна, грабна ме в обятията си и заплува по дансинга. О, танцуваше невероятно, беше толкова лесно да го следваш! Докато ме въртеше, двамата се хилехме един на друг като идиоти.
— Обожавам тази песен — прошепна той, гледаше ме в очите. — Струва ми се много подходяща. — И стана сериозен.
— Ти пък за малко да ми съдереш кожата — отвърнах.
Крисчън сви устни, ала не успя да скрие усмивката си.
— Нямах представа, че можете да сте толкова груба, госпожице Стийл — скара ми се престорено.
— Аз също, господин Грей. Според мен всичко това се дължи на изключително образователните ми преживявания в последно време.
— И за двама ни са такива. — Отново стана сериозен. Все едно на дансинга бяхме само ние и бендът. Намирахме се в собствения си затворен свят.
Когато песента свърши, заръкопляскахме. Певецът Сам грациозно се поклони и представи оркестъра си.
— Може ли да ви прекъсна?
Познах мъжа, който наддаваше за мен на търга. Крисчън неохотно ме пусна, но явно го досмеша.
— Моля. Анастейжа, това е Джон Флин. Джон, Анастейжа.
«Мамка му!»
Крисчън се усмихна и се отдалечи.
— Здравейте, Анастейжа — каза доктор Флин и по гласа му разбрах, че е британец.
— Здравейте.
Бендът засвири нова песен и доктор Флин ме взе в прегръдката си. Беше много по-млад, отколкото бях предполагала, въпреки че не виждах лицето му. Носеше маска, подобна на Крисчъновата. Беше висок, но не колкото Крисчън, и не се движеше с неговата грациозна лекота.
Какво можех да му кажа? Да го попитам защо е толкова изкривена психиката на Крисчън ли? Защо е наддавал за мен? Исках да го попитам само това, но кой знае защо ми се струваше невъзпитано.
— Радвам се най-после да се запознаем, Анастейжа. Забавлявате ли се? — попита той.
— _Забавлявах_ се — прошепнах.
— О, надявам се, че не съм аз причината за промяната на настроението ви. — Доктор Флин ми отправи кратка топла усмивка, която ми помогна да се поотпусна.
— Вие сте психоаналитикът, доктор Флин. Вие ми кажете.
Той се усмихна.
— Това е проблемът, нали? Че съм психоаналитик?
Изкисках се.
— Не знам какво мога да ви разкрия, затова малко ме е страх и се чувствам неловко. А всъщност много искам да ви разпитам за Крисчън.