Доктор Флин се усмихна.
— Първо, сега сме на бал и не съм на работа — прошепна ми заговорнически. — И второ, не мога да говоря с вас за Крисчън. Пък и ще отиде чак до Коледа.
Ахнах смаяно.
— Това е лекарска шега, Анастейжа.
Засрамено се изчервих и после малко се ядосах. Той се майтапеше на гърба на Крисчън.
— Току-що потвърдихте нещо, което съм казвала на Крисчън… че сте скъп шарлатанин — подметнах аз.
Доктор Флин избухна в смях.
— Виж, тук може би сте познали.
— Британец ли сте?
— Да. Лондончанин.
— Как се озовахте тук?
— По щастливо стечение на обстоятелствата.
— Доста сте потаен, както виждам?
— Всъщност нямам нищо за криене. Аз съм изключително скучен човек.
— И сте много скромен.
— Това е британска особеност. Елемент от националния ни характер.
— Аха.
— И аз бих могъл да ви обвиня в същото, Анастейжа.
— Че съм скучна ли, доктор Флин?
— Не, Анастейжа. Че сте доста потайна.
— Нямам нищо за криене. — Усмихнах се.
— Искрено се съмнявам. — Психоаналитикът неочаквано се намръщи.
Изчервих се, но песента свърши и Крисчън отново се появи до мен. Доктор Флин ме пусна.
— Беше ми много приятно да се запознаем, Анастейжа. — Отново ми отправи топлата си усмивка и усетих, че съм издържала някакъв таен тест.
— Джон — каза Крисчън и му кимна.
— Крисчън. — Доктор Флин отвърна на кимването, обърна се и изчезна в тълпата.
Крисчън ме притегли към себе си за следващия танц.
— Много по-млад е, отколкото очаквах — прошепнах му. — И е ужасно недискретен.
Крисчън наклони глава настрани.
— Недискретен ли?
— О, да, разказа ми всичко — подразних го.
Крисчън се напрегна.
— Е, в такъв случай ще ти донеса чантата. Сигурен съм, че не искаш да имаш нищо общо с мен — каза тихо.
Заковах се на място.
— Нищо не ми е казал! — признах панически.
Крисчън запримигва, после на лицето му се изписа облекчение и той отново ме притегли в прегръдките си.
— Тогава да продължим да се забавляваме. — Усмихна ми се широко и успокоително и ме завъртя по дансинга.
Защо си беше помислил, че ще искам да го напусна? Нямаше логика.
След още два танца установих, че се налага да ида до тоалетната.
— Няма да се бавя.
По пътя си спомних, че съм оставила чантата си на масата, затова тръгнах към шатрата. Беше празна. В дъното имаше само една двойка, която всъщност не биваше да бъде смущавана! Посегнах за чантата си.
— Анастейжа! — сепна ме мек глас и когато се обърнах, видях жена с дълга тясна рокля от черно кадифе. Носеше уникална маска, която покриваше цялото й лице до носа, включително косата й. Беше изумителна, с разкошен златен филигран.
— Радвам се, че сте сама — тихо каза тя. — Цяла вечер искам да поговоря с вас.
— Съжалявам, не знам коя сте.
Тя свали маската и освободи косата си.
Мамка му! Госпожа Робинсън!
— Извинете, че ви стреснах.
Зяпнах я. «По дяволите — какво иска тази жена?»
Не знаех какъв е установеният обичай при среща с доказани педофили. Тя мило ми се усмихна и ми даде знак да седна на масата. И тъй като ми липсваше каквато и да е отправна точка, се подчиних от зашеметена любезност, благодарна, че още нося маската си.
— Ще бъда кратка, Анастейжа. Знам какво мислите за мен… Крисчън ми каза.
Наблюдавах я безизразно, без да издавам нищо, но се радвах, че знае. Това ми спестяваше обясненията и госпожа Робинсън щеше да премине направо по същество. Отчасти бях страшно заинтригувана какво може да ми каже.
Тя замълча за миг, погледна над рамото ми и каза:
— Тейлър ни наблюдава.
Крадешком хвърлих поглед и го видях на прага. Сойър беше с него. Гледаха навсякъде другаде, освен към нас.
— Вижте, нямаме много време — припряно продължи госпожа Робинсън. — Трябва да сте наясно, че Крисчън е влюбен във вас. Никога не съм го виждала такъв, _никога_.
«Какво? Влюбен в мен ли?» Не. Защо ми го казваше? За да ме успокои ли? Не разбирах.
— Няма да ви го признае, защото сигурно самият той не го осъзнава, въпреки онова, което му казах, но Крисчън си е такъв. Не обича да мисли за позитивните чувства и емоции, които изпитва. Прекалено е съсредоточен върху негативните. Но пък вие навярно също сте го разбрали. Не се смята за достоен.
Бях изумена. «Крисчън влюбен в мен?! Не ми го е казал… а тази жена му е обяснила как се чувства?!» Адски странно.
Пред очите ми пробягаха стотици образи: айподът, полетът с безмоторния самолет, всичките му действия, закрилническото му поведение, стоте хиляди долара за един танц. Това любов ли беше?