Наклоних глава и вдигнах вежди. Защо й се обаждаше?
— Как е старата история?
— Възрастови изменения — сардонично отвърна Крисчън. — Искаш ли да потанцуваме още? Или искаш вече да си ходим? — Погледна си часовника. — Фойерверките ще започнат след пет минути.
— Обичам фойерверки.
— Значи ще останем да ги гледаме. — Крисчън ме прегърна и ме притисна към себе си. — Не й позволявай да застава между нас, моля те.
— Тя се тревожи за теб — промълвих.
— Да. Аз също се тревожа за нея… като приятел.
— Струва ми се, че за нея това е нещо повече от приятелство.
Той се намръщи.
— Анастейжа, ние с Елена… сложно е. Имаме общо минало. Но нищо повече, само минало. Колко пъти да ти повтарям: тя ми е добра приятелка. И толкова. Моля те, забрави за нея. — Целуна ме по косата и за да не проваля вечерта, аз сложих точка на въпроса. Просто се опитвах да разбера.
Хванати ръка за ръка се върнахме при дансинга. Бендът все още свиреше с пълна пара.
— Анастейжа.
Обърнах се и видях, че зад нас е застанал Карик.
— Ще ми направиш ли честта да танцуваш с мен? — Протегна ръка към мен. Крисчън сви рамене и се усмихна, пусна ме и аз оставих баща му да ме изведе на дансинга. Сам запя «Полети с мен». Карик ме прегърна през кръста и леко ме завъртя.
— Исках да ти благодаря за щедрото дарение за нашата програма, Анастейжа.
Ако се съдеше по гласа му, подозирах, че това е заобиколен начин да попита дали мога да си го позволя.
— Господин Грей…
— Моля те, наричай ме Карик, Ана.
— Направих го с най-голямо удоволствие. Неочаквано получих малко пари, които не ми трябват. А и каузата е изключително благородна.
Той ми се усмихна и аз използвах възможността да му задам някой и друг невинен въпрос. «Carpe diem»* — прошепна ми подсъзнанието ми.
[* Използвай момента (лат.). — Б.пр.]
— Крисчън ми разказа малко за миналото си, затова реших, че е редно да подпомогна вашата работа — прибавих с надеждата, че това ще насърчи Карик да разбули донякъде загадката, каквато представляваше синът му.
— Така ли? — изненада се Карик. — Това е необичайно. Ти определено му оказваш много положително влияние, Анастейжа. Струва ми се, че никога не съм го виждал толкова… толкова… жизнерадостен.
Изчервих се.
— Извинявай, не исках да те засрамя.
— Е, моят скромен опит показва, че той е необикновен човек — прошепнах аз.
— Така е — тихо се съгласи Карик.
— Ако се съди по неговите думи, ранното му детство явно е било ужасно травмиращо.
Карик се намръщи и се уплаших, че съм прекалила.
— Жена ми беше дежурна в болницата, когато й го завели от полицията. Бил кожа и кости, силно дехидратиран. Не искал да говори. — Пак се намръщи, потресен от ужасния спомен, въпреки жизнерадостния ритъм на музиката. — Всъщност не проговори цели две години. Накрая му въздейства свиренето на пиано. А, и идването на Мия, естествено. — Карик ми се усмихна нежно.
— Той свири прекрасно. И е постигнал невероятно много. Сигурно сте страшно горди с него — отбелязах. «Мама му стара. Не проговорил цели две години!»
— Изключително. Той е много решителен, много способен, много умен младеж. Но между нас да си остане, Анастейжа, безгрижният му вид, какъвто е тази вечер и какъвто би трябвало да е на тази възраст, най-много ни зарадва с майка му. Днес с нея си говорихме за това. Струва ми се, че трябва да благодарим на теб.
Изчервих се като домат. Какво трябваше да отговоря на такова изказване?
— Той винаги си е бил самотник. Вече си мислехме, че така и няма да го видим с някое момиче. Както и да го правиш, моля те, не преставай. Искаме да го виждаме щастлив. — Карик ненадейно млъкна, сякаш този път _той_ беше прекалил. — Извинявай, не исках да те карам да се чувстваш неловко.
Поклатих глава.
— И аз искам да го виждам щастлив — отвърнах, понеже нямах представа какво друго да кажа.
— Е, много се радвам, че тази вечер си тук. Наистина ми е приятно да ви виждам заедно.
Когато последните акорди на «Полети с мен» заглъхнаха, Карик ме пусна и се поклони, а аз му отговорих с реверанс.
— Стига си танцувала със старци. — Крисчън отново изникна до мен. Карик се засмя.
— Не съм чак толкова стар, сине. И аз съм имал своите славни моменти. — Намигна ми шеговито и потъна в навалицата.