— Моят старец май те харесва — тихо каза Крисчън, докато наблюдаваше отдалечаването на баща си.
— Че какво да не ми харесва? — Изпърхах кокетно с клепки.
— Добре казано, госпожице Стийл. — Той ме притегли в прегръдката си. Бендът засвири «Трябваше да си ти».
— Танцувай с мен — прелъстително ми прошепна Крисчън.
— С удоволствие, господин Грей.
Усмихнах му се и той отново ме понесе по дансинга.
В полунощ слязохме до брега между шатрата и хангара за лодки, където се бяха събрали другите участници в бала, за да гледат фойерверките. Отново поел задълженията си, церемониалмайсторът ни позволи да свалим маските, за да виждаме по-добре. Крисчън ме прегръщаше с една ръка. Усещах, че Тейлър и Сойър са наблизо, сигурно защото бяхме в тълпата. И сигурно гледаха навсякъде другаде, освен към кея, където двама специалисти в черно правеха последни приготовления. Мисълта за Тейлър ми припомни за Лийла. Може да беше някъде тук. «Мамка му.» Тази мисъл вледени кръвта ми и аз се сгуших в Крисчън. Той ме погледна и ме притисна по-силно към себе си.
— Добре ли си, бебчо? Да не ти е студено?
— Нищо ми няма. — Огледах се и освен Тейлър и Сойър видях и другите двама телохранители, чиито имена бях забравила. Стояха наблизо. Крисчън ме премести пред себе си и ме прегърна с две ръце през раменете.
Изведнъж над кея закънтя жизнерадостна класическа музика и във въздуха се стрелнаха две ракети, избухнаха с оглушителен трясък над залива и го осветиха с ослепителен дъжд от оранжеви и бели искри, които се отразиха в спокойната вода. Зяпнах, когато изхвърчаха още няколко ракети и експлодираха в пъстър калейдоскоп.
Не си спомнях да съм виждала толкова внушителни фойерверки, освен навярно по телевизията, а на екран никога не е толкова красиво. Всичко беше в тон с музиката. Залп след залп, взрив след взрив, блясък след блясък, а тълпата реагираше с ахкане и охкане. Направо неземна прелест.
На понтона в залива изригнаха няколко сребърни фонтана от светлина, извисиха се на пет-шест метра, като променяха цвета си в син, червен, оранжев и отново в сребърен — и докато музиката достигаше кресчендо, продължаваха да излитат ракети.
Лицето започваше да ме боли от нелепата изумена усмивка, която сякаш си бях залепила. Погледнах Крисчън: и той изглеждаше по същия начин — дивеше се като дете на поразителното шоу. За финал в мрака полетяха шест ракети, взривиха се едновременно и ни окъпаха в разкошна златиста светлина. Гостите отговориха с въодушевени аплодисменти.
— Дами и господа — извика церемониалмайсторът, когато овациите стихнаха. — В края на тази прекрасна вечер ще прибавя само още нещо: благодарение на вашата щедрост събрахме общо един милион осемстотин петдесет и три хиляди долара!
Отново изригнаха спонтанни аплодисменти и на понтона се появи надпис от сребърни струи искри, който засия над водата: «ДА СЕ СПРАВИМ ЗАЕДНО Ви благодари!».
— О, Крисчън… страхотно беше! — възкликнах, а той се наведе да ме целуне.
— Време е да тръгваме — прошепна. Думите му криеха обещание.
Изведнъж се почувствах ужасно уморена.
Той погледна стоящия наблизо Тейлър и двамата безмълвно си казаха нещо.
— Да поостанем малко. Тейлър иска да изчакаме тълпата да се разотиде.
«Аха.»
— Фойерверките сигурно са му стрували страхотно напрежение — прибави Крисчън.
— Не обича ли фойерверки?
Той ме погледна нежно и поклати глава, но не ми обясни нищо.
— Та значи в Аспен — каза Крисчън и разбрах, че се опитва да отвлече вниманието ми от нещо. Успя.
— О!… Не съм платила — ахнах аз.
— Можеш да пратиш чек. Имам адреса.
— Наистина те ядосах.
— Да, ядоса ме.
— Ти си виновен с твоите играчки…
— Но пък доста добре се позабавлявахте, госпожице Стийл. Извънредно задоволяващ резултат, доколкото си спомням. — Усмихна се похотливо. — Между другото, къде са те?
— Сребърните топчета ли? В чантата ми.
— Искам си ги. Те са прекалено мощно средство, за да ги оставя в твоите невинни ръчички.
— Да не се безпокоиш, че може пак доста добре да се позабавлявам, само че с някой друг?
Очите му проблеснаха опасно.
— Надявам се, че такова нещо няма да се случи. — В гласа му прозвучаха студени нотки. — Но не, Ана, твоето удоволствие е единственото ми желание.
Леле.
— Нямаш ли ми доверие?
— Имам ти доверие. Е, може ли да си ги получа?
— Ще си помисля.
Той присви очи.
Откъм дансинга отново се донесе музика, но вече беше ди-джей — мощно танцувално парче с безпощадно кънтящи баси.