— Искаш ли да танцуваме?
— Наистина съм уморена, Крисчън. Предпочитам да си тръгваме, ако нямаш нищо против.
Той хвърли поглед към Тейлър, който кимна, и се насочихме към къщата след двама пияни гости. Добре че Крисчън ме хвана за ръка — краката ме боляха от умопомрачително високите токчета на тесните обувки.
В този момент се появи Мия.
— Нали не си отивате?! Истинската музика тъкмо започва. Хайде, Ана. — И ме хвана за ръка.
— Анастейжа е уморена, Мия — сгълча я Крисчън. — Прибираме се. Пък и утре ни очаква важен ден.
«Така ли?»
Сестра му се нацупи, но изненадващо не настоя повече.
— Трябва да дойдете другата седмица. Може да отидем в мола, а?
— С удоволствие. — Усмихнах й се, макар разсеяно да се зачудих как ще се получи, след като работя, за да се издържам.
Тя ме целуна, после прегърна Крисчън, с което изненада и двама ни. И ме удиви още повече, когато го хвана за реверите. Той я погледна снизходително.
— Харесва ми да те виждам толкова щастлив — мило каза Мия и го целуна по бузата. — Чао. Забавлявайте се. — И отпраши към своите очакващи я приятели — сред които Лили, която изглеждаше още по-кисела без маската си.
Разсеяно си помислих къде е Шон.
— Ела да кажем лека нощ на родителите ми, Ана. — Крисчън ме поведе сред гостите към Грейс и Карик, които мило и сърдечно се сбогуваха с нас.
— Ела ни пак на гости, Анастейжа, беше ни много приятно — любезно каза Грейс.
Реакцията им с Карик малко ме объркваше. За щастие родителите на Грейс вече се бяха оттеглили и ми беше спестен поне техният ентусиазъм.
Двамата с Крисчън спокойно и уморено излязохме ръка за ръка пред къщата, където десетки коли чакаха да приберат гостите. Погледнах господин Петдесет нюанса. Изглеждаше щастлив. Наистина беше много приятно да го виждам такъв, макар да ми се струваше необичайно след толкова необикновен ден.
— Нали не ти е студено? — попита той.
— Не, благодаря. — Закопчах сатенената си наметка.
— Тази вечер ми достави огромно удоволствие, Анастейжа. Благодаря ти.
— И на мен. Особено някои моменти — отвърнах с усмивка.
Крисчън също ми се усмихна и кимна, после челото му се набразди от бръчки.
— Не си хапи устната — предупреди ме така, че накара кръвта ми да закипи.
— Какво имаше предвид, като каза, че утре ни очаквал важен ден? — попитах.
— Доктор Грийн ще дойде да те види. Освен това имам изненада за теб.
— Доктор Грийн ли?!
— Да.
— Защо?
— Защото не мога да понасям презервативи — тихо отвърна Крисчън. Очите му блестяха на меката светлина на книжните фенери и наблюдаваха реакцията ми.
— Това си е моето тяло — измърморих ядосана, че не ме е попитал.
— Но е и мое — промълви той.
Погледнах го. Изглеждаше съвсем сериозен. Да, моето тяло беше негово… знаеше го по-добре от мен.
Протегнах ръка и Крисчън потръпна съвсем леко, но остана неподвижен. Хванах папийонката му, дръпнах я и я развързах. Внимателно разкопчах горното копче на ризата му.
— Изгледаш много секси така — прошепнах. Всъщност той винаги си изглеждаше секси, но сега имаше особено възбуждащ вид.
Крисчън се усмихна.
— Искам да те заведа у дома. Хайде.
До колата Сойър му подаде един плик. Той го погледна намръщено, после се обърна към мен, докато Тейлър ми помагаше да се кача. Кой знае защо изглеждаше облекчен. Крисчън също се качи и ми подаде неразпечатания плик. Тейлър и Сойър заеха местата си отпред.
— Адресиран е до теб. Някой от персонала го дал на Сойър. Несъмнено е от поредното разбито сърце. — Сви устни. Тази мисъл очевидно му беше неприятна.
Вторачих се в плика. От кого ли беше? Разкъсах го и бързо прочетох писмото на слабата светлина. «Мама му стара, от _нея_ е!» Защо не ме оставеше на мира?!
C>
«Може би съм Ви подценила. Както и Вие — мен. Обадете ми се, ако изпитвате желание да запълните празнотите — може да обядваме заедно. Крисчън не иска да разговарям с Вас, но аз с огромно удоволствие ще Ви помогна. Не ме разбирайте погрешно. Одобрявам, повярвайте ми — но внимавайте да не му причините болка… Причинявали са му достатъчно болка. Позвънете ми: (206) 279-6261.»
@ Госпожа Робинсън
C$
«Мамка му, подписала се е «госпожа Робинсън»! Той й е казал. Копелето му с копеле.»
— Казал ли си й?
— Какво на кого да съм казал?
— Че й викам госпожа Робинсън? — изсумтях.
— От Елена ли е? — смая се Крисчън. — Това е нелепо — изръмжа и прокара пръсти през косата си. Виждах, че е ядосан. — Утре ще се заема с нея. Или в понеделник — добави ядно.